Мъжът поклати глава и даде газ. Беше сигурен, че видя нещо в мрака. Нещо бяло, което прелетя във въздуха. Оглеждаше се настрани, докато караше бавно нагоре по пътя, но равнината встрани извън светлините на фаровете оставаше напълно тъмна. Вероятно си беше внушил. Може би е била овца. Вярно, че сега не бяха изкарани навън. Но тук, горе, прелитат птици. А може и да е била лисица или заек. Съществуваха много възможности. Дойде му твърде изненадващо, защото тъкмо се бе навел да си загаси цигарата. Но пък в тази кола има нещо странно. Освен ако все пак в мъничката вила не спи човек. Нямаше повече време да разсъждава. Предстоеше да изясни куп неща. Ще си върне парите. Негови са и никой не може да си въобразява нещо друго. Даде още газ и сви по пътя. Превключи на трета и малко след това мина покрай Туристическия дом вляво. Светлините изчезнаха при следващия завой.
Сапунената пяна напомняше върховете в Хардангервида, а водата пареше. Ева внимателно пъхна стъпало вътре. Почти се изгори, но въпреки това й се стори, че не е достатъчно топло. Само ако може да излее цялата вана в тялото си, в самите вени. Отстрани на ръба стоеше голяма чаша червено вино. Ева изхвърли раницата в боклука, а телефона изключи. Потъна във водата, леко оцветена в тюркоаз от перлите за вана. В рая едва ли е по-хубаво. Успя да раздвижи пръстите на ръцете и краката си, след като се сгряха. Отпи глътка вино и усети, че болката в крака понамалява. Шофирането с болния крак й се видя кошмар, защото ходилото й се беше подуло силно. Стисна носа си и се потопи изцяло. Показа се отново на повърхността с голямо петно пяна на главата. Понеже се виждаше в огледалото над ваната, си помисли: „Ето, така изглежда един милионер“. Меката пенеста топка започна да се стича настрани, пързулна се надолу и остана да виси под ухото й. Легна назад и се залови да смята наум колко дълго ще й стигнат парите, ако харчи двеста хиляди годишно. Най-вероятно десет години. Ако наистина са два милиона, защото все още не ги бе преброила. Ще го направи след банята, след като се облече и хапне. По пътя бе намерила само един празен автомат за сладки, който съдържаше единствено малинови бонбони и хапчета за гърло. Затвори очи, слушайки как пяната шуми в ухото й, докато въздухът оттам изчезва. Кожата й започна да свиква с температурата. После ще стане набръчкана и светлочервена като на пеленаче. Отдавна не беше взимала вана. Обикновено се задоволяваше с бърз душ и беше забравила удоволствието от ваната. Само Ема винаги имаше желание за дълга баня.
Ева протегна ръка към чашата с вино и отпи няколко големи глътки. След като преброи парите, ще спи чак до вечерта. Умората се беше настанила върху челото й с цялата си тежест. Главата й увисна напред и брадичката се подпря на гърдите й. Последното, което усети, беше вкусът на сапун в устата си.
Часът беше девет сутринта на четвърти октомври. Ева спеше в студената вана. Сънуваше бурен сън, който я дразнеше. Обърна се във водата, за да избяга от него, при което се плъзна напред във ваната и лицето й потъна. Зейна и пое големи количества сапунена вода. Разкашля се и захърка, опита се да се изправи, ала стените на порцелановата вана бяха хлъзгави и тя отново се свлече надолу. Започна да плюе и даже й потекоха сълзи, преди да успее да седне стабилно. Пак й беше много студено. В този момент чу звънеца на вратата.