— Моля? — загледа го с нервен поглед.
— От момента, в който влязохте в апартамента, до момента, в който тя ви изпрати. Абсолютно всичко, което се случи. Започнете от самото начало.
— Ами, всъщност… изпих чаша кафе.
— Измихте ли чашата след това?
— Не… — Ева усети как столът под нея се разклати.
— Питам, защото след вашето посещение нямаше никакви чаши от кафе. Но пък имаше стъклена чаша, в която най-вероятно е имало кола.
— А, да! Разбира се! Кола! Колко съм разсеяна! И какво показва това?
Той я погледна остро. И отново замълча, точно както предишния път. Седеше, гледаше и чакаше. Ева усети, че се срива напълно. Наяве излизаха толкова много неща, за които не беше помислила. Прекалено много.
— Всъщност изядох един сандвич и изпих една кола. Мая ми направи сандвич.
— Да. С риба тон?
Ева поклати глава учудена. Не издържаше повече. Той сигурно е присъствал на убийството, седнал в килера, за да наблюдава. Изведнъж Сейер попита със замислено и любопитно изражение:
— Бихте ли ми отговорили — той смени позата си върху дивана, — може ли да ми отговорите защо повърнахте сандвича?
Ева очакваше да припадне.
— Ами, стана ми лошо — заекна тя. — Бях изпила две бири, а рибата не ми понася много добре. Предишната вечер закъсняхме. А и аз бях яла малко, по принцип ям малко. Не бях хапвала нищо. Тя настоя и ме подлъга да хапна. Смяташе, че съм много слаба — спря и си пое дъх.
Нали трябва да говори възможно по-малко, защо все забравя!
— И по тази причина ли си взехте душ? Защото ви прилоша?
— Да! — светкавично отговори тя.
Беше неин ред да замълчи. Видя надигащия се инат в очите й. След малко тя съвсем ще се затвори в себе си.
— Общо взето сте успели да свършите доста неща само за един час. Като например да си подремнете малко в допълнителната спалня.
— Да си подремна? — повтори тя тихо.
— Някой е лежал на леглото в тази стая. Или дали не се дължи на простия факт, госпожо Магнус, че вие всъщност сте били партньор на Дурбан и двете сте делели апартамента? И вие като нея сте работили допълнително като проститутка, за да подпомогнете финансовото си състояние.
— Не! — извика Ева и се изправи; столът отскочи назад. — Не, не съм вършила нищо подобно! Не желаех да имам нищо общо с това. Мая се опитваше да ме убеди, но аз не исках. — Трепереше силно, а лицето й стана восъчнобяло. — Мая винаги ме убеждаваше. Имаше какви ли не приумици. Веднъж, когато бяхме на тринадесет… — Ева се разхлипа.
Той се почувства неловко и сведе поглед към масата. Подобни изблици го притесняваха. Изведнъж тя придоби много жалък вид. Тюрбанът на главата й се охлаби и се свлече върху раменете й; косата й беше мокра.
— Понякога се чудя — прошепна Ева — дали не си мислите, че аз съм го направила.
— Ние, разбира се, сме разсъждавали върху тази възможност — призна той тихо. — В такива случаи не мисля доколко имате мотив, дали в действителност сте способна на убийство или нещо подобно. Тези неща разискваме по-късно. На първо място гледаме кой е бил в близост до нея, кой е имал чисто физически възможността да извърши убийството. И после търсим алиби. А накрая — кимна той — се питаме за мотива. А тук е налице фактът, че вие сте били там през онази вечер, малко преди тя да умре. И нека все пак да изясня нещата — ние сме сигурни, че убиецът на Мая е мъж.
— Да — потвърди тя.
— Да?
— Да, нали е бил един от клиентите й?
— Така ли мислите?
— Ами, не е ли така? Пишеше във вестниците.
Той кимна и се наведе напред. Тя си помисли колко хубаво мирише и колко прилича на баща й в по-младите му години.
— Разкажете ми какво се случи.
Тя седна отново, умът й работеше трескаво и се приближаваше към истината с малки крачки. В този момент трябва да разкаже всичко, случило се през онази вечер, прекарана на табуретката. А той ще я попита защо не го е казала още първия път. Навярно защото е непостоянен човек, недисциплинирана и безхарактерна, страхлива и ненадеждна, с нисък морал. Не се застъпва за стара приятелка, означавала толкова много за нея. Отгоре на всичко е присвоила богатството й. Направо не й се вярваше, че е истина. Беше непоносимо.
— Ние сме много зле финансово, Ема и аз — измърмори Ева. — Винаги е било така, откакто Юстайн си тръгна. Споделих с Мая и тя пожела да разреша проблема си по нейния начин. Щях да взема свободната стая. Бяхме в „При Хана“, вече пияни. Започнах да обмислям предложението й. Чувствах се много уморена и вече не издържах безсънните нощи, заплахите в пощенската кутия и прекъсването на телефона. Затова се уговорихме да се върна, за да се пробвам. Тя щеше да ми помага. Да ми покаже как става.