— И?
— Когато отидох, бях пийнала. Не можех да съм трезва, защото решението щеше да ми се стори някак твърде сериозно. Отидох в уговорения час с твърдото намерение да…
Спря, защото изведнъж й стана ясно, че е потенциална проститутка. Сега и той го знаеше.
— Но така или иначе не посмях. Мая ме почерпи с кола. Изтрезнях, докато бях там. Смелостта ме напусна. Опасявах се, че ще ми отнемат Ема, ако се разчуе. Призля ми и повърнах всичко погълнато. Но преди това тя ми разясни много неща.
— Разясни, как така?
— Да, обясни ми как протича.
— Показа ли ви ножа?
Ева замълча за секунда.
— Да, показа ми го. Бил за сплашване. Аз лежах на леглото.
Ева продължи бързо:
— В този момент се уплаших и реших да се откажа. Не разбирам как сте научили за всичко това, нищо не разбирам…
— Но ножът определено не й е помогнал много — заяви той въпросително.
— Не, тя… — Ева спря рязко.
— Какво щяхте да кажете?
— Тя не беше достатъчно силна.
— Отпечатъците ви бяха из целия апартамент — продължи той. — Даже и върху телефона. На кого се обадихте?
— Отпечатъци?
Пръстите й се свиха конвулсивно при мисълта, че са влизали в къщата й, докато е била в планината. Отворили са с шперц ключалката и са се вмъкнали вътре, за да вземат проби.
— На кого се обадихте, Ева?
— На никого! Но мислех… да звънна на Юстайн — излъга тя.
— Юстайн?
— Да, бях омъжена за него. Бащата на Ема.
— И защо не се обадихте?
— Ами, промених си решението. Той ме изостави и не ми се щеше да го моля за услуга. Облякох се и си тръгнах. Казах на Мая, че това, с което се занимава, може да бъде и опасно, но тя само се усмихна. Мая никога не слушаше какво й се говори.
— Защо не ми разказахте това първия път, когато дойдох?
— Бях притеснена. Наистина обмислях възможността да стана проститутка и не можех да понеса някой да го научи.
— Никога през живота си не съм гледал снизходително на проституиращите жени — уточни той. После се изправи от дивана, видимо доволен.
Тя не повярва на очите си.
Отвън той остана на стълбите известно време, разглеждайки двора. Спря поглед върху колата на Мая и колелото на Ема, облегнато на стената на сградата. После премина към улицата и съседните къщи. Явно искаше да си създаде мнение какъв е кварталът, какви хора живеят тук, в този район и в тази къща.
— Останахте ли с впечатление, че Мая има много пари?
Въпросът бе изстрелян неочаквано.
— О, да. Притежаваше само скъпи неща. Хранеше се по ресторанти…
— Обмисляме версия, при която Мая е скрила голяма сума и някой е знаел за това.
Погледът му я прониза като лазерен лъч точно между очите и тя запримигва ужасена.
— Мъжът й пристигна вчера със самолет от Франция. Надяваме се, че той има какво да ни разкаже при разпита.
— Какво? — тя се подаря на касата.
— Мъжът на Мая — повтори Сейер. — Изглеждате ужасена.
— Не знаех, че има мъж — отвърна тя сподавено.
— Нима? Не ви ли каза? — сбърчи чело той. — Странно е някак, че не ви е разказала, ако сте стари приятелки.
„Да. Ако. Ако наистина сме стари приятелки. Ако аз казвах истината.“ Тя можеше да си говори до вечерта, той, естествено, не й вярваше.
— Още нещо да добавите, госпожо Магнус?
Ева поклати глава. Беше уплашена до смърт. Мъжът, появил се във вилата, сигурно е мъжът на Мая. Търсил е наследството си. Навярно някой ден ще се появи и на вратата й. Може би през нощта, докато тя спи. Мая сигурно му е споменала, че двете са се срещнали. Ако е успяла. Може да е провела международен разговор с Франция. Сейер прекрачи четирите стъпала на желязната стълба и спря върху чакъла.
— Не бива да поставяте навехнатия глезен в топла вода. Погрижете се да ви го превържат.
После си тръгна.
Важното е да изнесе парите от вкъщи. Най-сетне голямото „Пежо“ изчезна в далечината. Тя затръшна вратата и хукна към мазето. Кракът й скоро пак ще се вдърви. Отвори капака на кутията с помощта на нож и изсипа пакетите върху циментовия под. Седна на земята и разкъса фолиото. Пачките бяха завързани с ластичета. Бързо установи, че има определен ред. Банкнотите от по хиляда крони на едно място, банкнотите от по сто — на друго. Лесно ще ги преброи. Подът беше леденостуден и дупето й стана безчувствено. Тя броеше ли, броеше, отбелязваше си наум, оставяше настрани и вземаше нова пачка. Сърцето й биеше все по-бързо. Къде ще скрие толкова много пари? Твърде рисковано е да ги остави в сейф. Имаше чувството, че сега всички я следят — Сейер и хората му, мъжът на Мая.