— Пожарната аларма се включи и не можах да я спра.
— О? И какво направи?
— Обадих се на пожарната. Веднага дойдоха. Свестни хора. Хайде, седни! Колко ще останеш? Защо не поседиш по-дълго? А между другото, докога Ема ще е при Юстайн, нали не мислиш да се отказваш от нея?
— Не говори глупости. Никога не би ми хрумнало. Ще поостана и ще направя вечеря за двамата.
— Май нямам нищо.
— Ще отида да напазарувам.
— Не, нямаш възможност да ме изхранваш. Ще изям чиния овесена каша.
— Какво ще кажеш за бон филе? — усмихна се тя.
— Не ми харесва, когато ругаеш — въздъхна той кисело.
— Днес пристигна стипендията ми, а няма с кого да го отпразнувам.
Той се предаде. Ева започна да шета из къщата и сърцето му постепенно се успокои. Най-много му липсваха шумовете от друго човешко същество, което да диша и да се върти наоколо. Радиото и телевизията не помагаха много.
— Чете ли вестниците? — промърмори той малко по-късно. — Убили са някакво момиче, докато било в леглото си. Този тип заслужава да го халосат през врата с нещо тежко. Горкото създание. Да се отнесе по този начин към момиче, когато ти предоставя апартамент, легло и всичко останало. Безобразие! Името ми прозвуча много познато, но не се сещам къде съм го чувал. Чете ли за случая, Ева? Познаваме ли момичето?
— Не — извика тя от кухнята.
Той сбърчи чело.
— А, не. Така е по-добре. Ако я познавахме, щях да го издиря този и да го халосам с нещо тежко през врата. Единственото наказание, което ще получи, е телевизор в стаята и ядене три пъти на ден. Пита ли ги изобщо някой дали съжаляват за стореното?
— Да, със сигурност.
Ева завърза пликчето за боклук и тръгна към вратата. Налагаше се да бъде предпазлива.
— При определяне на наказанието обръщат специално внимание дали показват признаци, че се разкайват, или не.
— И таз добра! Значи, ако се разкайват до побъркване, ще се измъкнат с леко наказание.
— Едва ли е толкова лесно. Там си имат експерти, които разбират дали лъжат.
Собствените й думи я накараха да потрепери.
После тя изчезна навън. Той чу тракането на капака на боклукчийската кофа. Изчака известно време, но тя не се върна. „Става нещо с това момиче. Сякаш се занимава с неща, за които не иска да разбирам. Поне дотолкова я познавам, че да ми е ясно кога крие нещо. Както когато госпожа Сколенборг умря, а тя изпадна в истерия. Беше толкова неестествено, защото старицата беше почти на деветдесет, а и нито едно от децата не я харесваше. Но пък беше стара измамница, имаше нещо гнило около нея. А ето че сега се бави в мазето. Какво толкова прави?“
Такива мисли му се въртяха, докато се мъчеше с една стара запалка, която отказваше. Разтърка я силно в сухите си ръце и най-после тя запали. Успяваше да запали до десет пъти с видимо празна запалка. „Човек се учи да пести, когато е пенсионер.“
— Какво искаш към филето? — Ева се беше върнала от мазето. Носеше тава.
— Какво ще правиш с това?
— Намерих я в мазето — бързо отговори тя. — Ще опека зеленчуци в нея.
— Зеленчуците не се ли варят?
— Да, ето в това. Обичаш ли броколи? Леко омекнали, със сол и масло?
— Виж дали имам достатъчно вино.
— Имаш много. Не знаех, че държиш резерви в мазето.
— Да, в случай че домашната помощница си тръгне. Човек никога не знае. Общината спестява. Само за тази година ще спестят двадесет милиона.
Дръпна от цигарата с все сила, сякаш за да покаже, че не желае да чува коментари.
— А ти кога започна да се интересуваш от храна? — неочаквано попита той. — Обикновено ядеш само хляб.
— Сигурно започвам да пораствам. Не, всъщност не знам. Просто ми се прииска. Овесът не върви с червено вино.
— Глупости! Добре осолена каша със свинска мас и червено вино си е истинско ядене.
— Отивам до магазина. Ще пазарувам от хладилната витрина. Искаш ли нещо друго?
— Вечна младост — избоботи той.
Ева сбърчи чело, защото думите му не й харесаха.
Поръча половин килограм бон филе без никакви притеснения. Жената зад щанда беше сръчна. Носеше ръкавици за еднократна употреба и смело хвана голямо парче месо с цвят на черен дроб. Така ли изглежда бон филето?
— Цяло парче или нарязано?
Жената вдигна ножа над месото.
— Как е по-добре?
— На тънки филии. Чакате маслото да покафенее и ги слагате в тигана, колкото да ги овъргаляте няколко пъти. Все едно тичате боса върху нов асфалт. И в никакъв случай не ги печете на грил.