— Баща ми едва ли ще яде сурово месо.
— Не го питайте какво иска, а направете каквото ви казвам.
Тя се усмихна неочаквано. Ева остана очарована от пълната жена в бяла престилка с кокетна предпазна шапчица на главата — вероятно символ на хигиена, но по-скоро приличаше на малка кралска корона, а тя управляваше своето кралство — всичкото прясно заклано месо на витрината.
Жената претегли пържолките и постави етикета с цената внимателно, сякаш слагаше лепенка върху рана. Сто и тридесет крони, направо невероятно! Ева се разходи между рафтовете и взе някои дребни неща; щеше да ги остави дискретно в хладилника на баща си, защото иначе той не би приел. Кафяв кашкавал, пастет, две пакетчета от най-хубавото кафе, мандраджийско масло, сметана, бисквити с пълнеж. Водена от внезапен импулс, взе и три чифта боксерки. Оставаше само да ги мушне тайно в скрина и да се надява, че ще ги използва. На касата взе кутия бонбони „Моцарт“, две списания и стек цигари. Крайната сума се оказа смайваща. Но тя смяташе, че е нормално всички стари хора да си позволяват по една такава пазарска кошница, поне само в петък, за да прекарат приятно края на живота си. А младите нека ядат каша. Плати, натовари торбите в колата и се върна.
— Защо го е направил, как мислиш? — попита баща й, докато дъвчеше крехкото месо.
— Кое?
— Защо я е убил? В леглото.
— Защо мислиш за това?
— А ти не мислиш ли?
Ева замълча за малко, дъвчейки бавно, за да се храни прилично. Иначе щеше да нагълта месото набързо.
— Да, в известен смисъл. Но защо питаш?
— Интересуват ме тъмните страни на човека. Ти си художник. Не те ли интересува човешката драма?
— Движила се е в малко особена среда. Не разбирам от тези неща.
— Била е на твоите години.
— Да, и доста глупава. Да отваряш вратата си на толкова мъже не е особено умно. Сигурно е мислила за едно-единствено нещо: възможно най-много пари за най-кратко време. Без данъци. Може да са се скарали.
Напълни чашата на баща си и добави лъжица сос върху месото в чинията му.
— Прекрачват някакъв праг. Странно ми е какво представлява, от какво се състои тази граница. Защо някои я прекрачват, а други никога не биха си го и помислили.
— Всички могат — увери го Ева. — Тези хора са подвластни на случайността. Не престъпват прага, а се подхлъзват на него. Не забелязват, преди да се озоват от другата страна, но тогава вече е твърде късно.
Ева си помисли изумена: „Твърде късно е. Откраднах цяло състояние. Наистина го направих.“
— Веднъж в работата зашлевих един — неочаквано сподели баща й. — Беше лош, наистина долен човек. След случая изпитваше уважение към мен, сякаш се беше поучил. Никога няма да забравя. За пръв и последен път в живота си ударих, и то съвсем основателно. Нищо не бе в състояние да смекчи яростта ми. Усещах, че ще полудея, ако не му фрасна един. Сякаш мозъкът ми кипеше.
Той отпи още няколко глътки вино и премлясна замислено.
— Агресията е страх — заяви Ева. — Всъщност агресията винаги е самозащита. Начин да се опазиш — тялото си, разума си, честта си.
— Да, но някои убиват за пари.
— Е, да, но то е различно. Тази… във вестника, не е убита за пари.
— При всички случаи скоро ще го заловят. Един от съседите е видял колата. Намирам за забавно как колата винаги ги издава. Дявол ги взел, нямат ли крака, когато отиват да мърсуват?
— Какво каза?
— Не чу ли? Не бил разбрал, че е важно. Сутринта се прибрал от пътуване, а рано вечерта видял как една кола свива с голяма скорост зад ъгъла. Бяла кола, не много нова. Вероятно „Рено“.
— Какво? — Ева изпусна ножа в чинията и сосът се разплиска.
— „Рено“, специален модел. Няма много такива. Затова предположили, че лесно ще го открият. Автомобилните регистри вършат хубава работа. Ще установят всички притежатели на такъв автомобил и ще ги посетят по ред. А на тях им остава да изровят някакво алиби. Горко на тези, които нямат. Трябва да си хитър.
— „Рено“? — Ева спря да дъвчи.
— Точно така. Някакъв стар шофьор на такси, разбира от коли. Добре че не е била стара баба, защото нямаше да направи разлика между „Порше“ и „Фолксваген“.
Ева започна да човърка с вилицата в броколите и усети как ръцете й се разтреперват. Целият този разговор за издирване на коли й се видя лоша поличба.