— А ако той греши? Помисли си колко време ще загубят!
— Ама те нямат никаква друга следа — настоя баща й. — Пък и защо да греши? Той разбира от коли, така казаха по радиото.
Ева шумно наля вино в чашите и се помъчи да скрие отчаянието си. Едно „Рено“ може ли да прилича на „Опел“? Нали френските коли изглеждат съвсем различно. Навярно някой идиот търси внимание. Сети се за Елмер, сигурно е много доволен от глупавото разкритие. Положително вече е чул, защото постоянно седи залепен за радиото по време на новинарските емисии. И сега потрива ръце от облекчение. Идеше й да се разреве при тази мисъл.
— Искаш ли мус за десерт?
— Да, ако има и кафе.
— Винаги има!
— Е, не мога ли да се пошегувам веднъж?
Тя стана и шумно събра приборите. Трябва да направи нещо. Нейна е вината, че той се измъкна. Вече да са го заловили, ако бе казала истината. А сега може би ще заловят друг. Остави до чашата на баща си една пура и изплакна чиниите. После мълчаливо започнаха да ядат муса — лепеше се по горната устна на баща й като бяла пяна, а той го облизваше с голямо удоволствие. От време на време хвърляше поглед към нея. Гледаше да се въздържа от коментари, защото допускаше, че настроението й е плод на женски истории. След като го настани на дивана, тя отиде да измие чиниите. Първо пусна четиристотин крони в буркана в кухненския шкаф, като се надяваше баща й да не е твърде наясно с наличните си средства. По-късно седнаха един до друг на дивана, замаяни от храната и виното. Ева се беше поуспокоила.
— Сигурно скоро ще го заловят — подхвана тя бавно. — Винаги има свидетели; просто се бавят, но в крайна сметка излизат на сцената. За такова престъпление никой не минава между капките. Светът не е чак толкова несправедлив. При това е трудно да пазиш тайна. Рано или късно той ще се довери на някого под влияние на алкохола, например. Мъж, способен да убие по такъв начин, докато е ядосан, да речем, е много нестабилен и не би успял да се прикрива до края на живота си. Ще му се прииска да си излее душата пред някого, а той пък ще го издаде в полицията. А може и да обявят награда; тогава някой сребролюбец ще побърза да съобщи за него.
Думите заседнаха в гърлото й.
— Все някъде някой се чувства отговорен справедливостта да възтържествува. Хората просто действат бавно. А може би се страхуват.
— Страхливи са — уточни баща й уморен. — Такава е истината. Страхливи са, мислят само за собствената си кожа и не искат да се забъркват в неприятности. Хубаво е, че вярваш в справедливостта, момичето ми. Но това не помага много. Особено на нея. Вече никой не може да й помогне.
Ева не отговори, защото се опасяваше гласът й да не я издаде. Дръпна от цигарата.
— Защо удари онзи тип? — неочаквано попита тя.
— Кой?
— Онзи в работата, за когото ми разказа.
— Нали ти казах. Защото беше лош.
— Това не е отговор.
— А ти защо изпадна в истерия, когато госпожа Сколенборг умря?
— Ще ти кажа друг път.
— Кога? Когато лежа на смъртно легло?
— Попитай ме тогава и ще видим.
Нощта се спускаше. Ева се чудеше какво прави Елмер в момента. Навярно седи и гледа в стената, в десена на тапета, гледа собствените си ръце, питайки се как могат да живеят свой живот и да действат без неговия контрол. А Мая лежи безжизнена в хладилен шкаф, без нито една мисъл в студената си глава. Малко мисли бяха останали и в главата на Ева. Тя наля още вино и усети как изчезват, превръщайки се в непрогледна мъгла.
Сутринта донесе мъгла и вятър, но докато закусваха, се проясни. Радиото беше включено. Ева слушаше с половин ухо, което наостри моментално, когато съобщаваха новините. Бяха заловили мъж във връзка с убийството. Петдесет и седем годишен шофьор на автобус, притежател на бяло „Рено“. И двамата слушаха, без да се хранят.
— Ха! Ами че той няма алиби — възкликна баща й.
Ева усети как сърцето й се сви. Задържаният признаваше, че е купувал секс от жертвата няколко пъти. Той, разбира се, не беше единственият. В продължение на две години мнозина други бяха тропали по вратата на Мая. Ева си представи как бъдещето на този мъж се сгромолясва. Бедният нещастник! Сигурно има семейство. „Аз съм виновна!“, мина й през ума.
— Казах ли ти!? — заяви баща й тържествуващо. — Вече са го хванали.
— Изглежда ми твърде просто. Само защото кара такава кола и няма алиби. Пък и не е забранено да си купуваш секс. Едно време — продължи тя с висок глас — мъжът не е бил истински мъж, ако не е посещавал публичния дом.