Тя поглеждаше часовника на всеки петнадесетина минути.
Към шест вечерта седна в колата и измина двадесет и петте километра до къщата на баща си. Той беше видял колата отдалече и при пристигането й стоеше на стълбите. Челото му беше прорязано от бръчка. Момичето му беше странно облечено, все едно ще ходи в гората, а даже май и по-лошо. Взе да клати глава:
— Да не си решила да извършваш обир?
— Да, мислех си го. Искаш ли ти да шофираш?
— Портфейлът ти е тук — осведоми я той.
— Знам, затова идвам.
Тупна го леко по бузата и влезе. Хвърли бърз поглед към вратата на работната стая, където баща й държеше телефона. Беше открехната. Телефонът не звънеше почти никога. Погледна си отново часовника, но си помисли, че той изобщо няма да звънне или поне не преди много късно вечерта. Тя определено беше наясно с връзката между мъжете и колите. Да се изфукаш с колата си, да говориш за издръжливост на пътя, конструкция, конски сили, спирачен път и германска прецизност, докато ти текат лигите като на някой пикльо и клатиш глава компетентно — това е най-голямата суета на мъжете. Беглото впечатление, което има, със сигурност ще се окаже вярно. Колата означава много за него. Жена му и детето му стоят на второ място. Не е сигурно, че той иска да я продаде, но пък и тя няма желание да купува. След като чуе, че момиче проявява интерес, любопитството му ще нарасне още повече. Той е клиент на проститутки и лъжец, който харчи заплатата си за удоволствия при други, докато вкъщи го чакат жена и дете. Елементарен мъж с лоша репутация, вероятно със слабост към алкохола и със сигурност психически нестабилен. Истински боклук!
— Защо лицето ти е толкова червено?
Тя се сепна. Помъчи се да се стегне.
— Имам задачи, за които да мисля.
— Е, не може да е толкова тежко. Чувала ли си Ема?
— Сигурно скоро ще ти дойде на гости. Смяташ ли ме за лоша майка?
— Не си чак толкова лоша — изкашля се той. — Правиш каквото можеш. Никой не е достатъчно добър, поне не за Ема.
После закуцука след нея към кухнята.
— Боже мой, ти си по-привързан към моето дете, отколкото беше към мене.
— Естествено. Само почакай да станеш баба. Ще видиш, че е един вид втори шанс да се представиш по-добре от първия път.
— Ти беше много добър баща.
— Независимо, че се преместихме?
Тя се обърна рязко с пакетчето кафе в ръка.
— Естествено.
— Не смятах, че си ми простила.
— Е, възможно е да не съм. Но и ти имаш право на грешки, както и всички останали.
— Мисля, че го преживя толкова сериозно заради най-добрата ти приятелка, защото я загуби. Как й беше името? — Гласът му звучеше съвсем невинно.
— Ами… Май Брит.
— Май Брит? А, така ли се казваше?
Тя спря да диша, докато изсипваше кафето в хартиения филтър. За щастие той беше стар и не помнеше добре. Но тя се чувстваше подла. Лъжите улесняваха положението и излитаха от устата й леки като пеперуди.
— И на теб ти липсва Ема и затова се появяваш неочаквано при мен. А знаеш ли, че трябва да плащаш издръжка, ако малката стои твърде дълго време при Юстайн?
— На него не би му дошло на ум. Не бъди несправедлив!
— Просто смятам, че трябва да се пазиш. Колко добре познаваш жена му?
— Изобщо не я познавам. Не ме интересува. Знам, че е руса, с големи гърди.
— Пази се, защото тя сигурно ще измисли нещо.
— Татко! — Ева се завъртя бързо и простена: — Не ми създавай допълнителни грижи. Имам си достатъчно.
— Прощавай — заби той засрамен поглед в пода. — Просто се опитвам да разбера какво те тревожи.
— Благодаря ти, но аз дърпам юздите тук. Седни. Трябва да си държиш краката на високо. Небрежен си към себе си. Използваш ли електрическата възглавница, която ти подарих?
— Забравям да я включа. Стар съм, не се сещам за всичко. Освен това ме е страх да не стане късо съединение.
— Тогава ще трябва да помислим за някоя с автоматично изключване.
— Да не си получила наследство?
Настъпи абсолютна тишина. Първите капки вряло кафе се просмукаха през филтъра и ароматът се разнесе из цялата кухня.
— Не — отговори тя тихо. — Но вече не възнамерявам да позволя липсата на пари да вгорчи живота ми.
— О, сдобила си се със собствена преса за банкноти. Така си и мислех.