Лашгорд протегна ръка към стола, защото изпита потребност да седне. Не, това е глупава шега, беше чел във вестника за телефонни терористи. Но мъжът не звучеше като такъв, по-скоро беше възпитан и любезен. Слушаше напрегнато, попита отново за какво става дума, но не схвана какво му обясняват. Разбира се, че е станало недоразумение, по-късно щяха да разберат. И все пак преживяването за Ева е жестоко. Ужасна история! Арестувана? Ще извика такси и ще тръгне на часа.
— Не, ще изпратим кола да ви вземе. Изчакайте ни спокойно.
Лашгорд седна. Забрави да затвори телефона. Трябва да намери някакви дрехи, преди да дойде колата, но същевременно мислеше, че е без особено значение дали му е студено, или не. Задържали са Ева в ареста. Май е по-добре да намери дрехи за нея, защото там е студено. За миг се опита да се ориентира в стаята и да си спомни къде какво държи. Домашната помощница подреждаше къщата. Дали да не вземе бутилка червено вино? Сигурно не е разрешено. Ами пари? Неговият буркан е пълен с пари, които никога не свършваха, дори напротив. Отхвърли и тази идея, защото помнеше, че в Съдебната палата няма никакъв павилион. Беше ходил там веднъж, през есента, когато му откраднаха мотопеда. Освен това казаха, че тя е в ареста, значи не й е разрешено да ходи никъде. Понечи да се изправи, за да се върне в хола, но краката му бяха много отмалели, чувстваше ги странно. Стаята се разлюля нагоре-надолу, нещо, с което беше свикнал, още повече че в момента беше шокиран от новината. Ще поседи още малко. Дали да не се обади на Юстайн? Още веднъж направи опит да стане, но му се зави свят и се свлече обратно. Замайването се появяваше често: дължеше се на калцирането на вратните артерии и в резултат се затваряше пътят на кръвта към мозъка. За неговата възраст състоянието беше нормално, но твърде болезнено. Особено сега, защото не отминаваше. Таванът започна да потъва, стените се приближиха от всички страни, стана много тясно и започна да се смрачава. Бяха арестували Ева за убийство, което тя беше признала. Събра всички сили и направи усилие да стане. Острите му колена срещнаха челото му със страшна сила. Това бе последното, което усети.
Сейер наблюдаваше през прозореца туфите суха трева покрай оградата на автомобилния парк с нестабилната порта, която съмнителни улични типове разбиваха, за да се вмъкнат вътре и да крадат. Някога госпожа Бренинген беше засадила там петунии, но плевелите отдавна бяха спечелили битката за място. Никой нямаше време да плеви. В доклада прочете, че арестуваната Ева Магнус изобщо не е спала и е отказала да яде и пие. Не вървеше на добре. Освен това я измъчваше обстоятелството, че могат да я наблюдават през отвора на вратата и лампите светят цяла нощ.
Трябва да отиде и да й съобщи, но изпитваше огромно нежелание. Затова се зарадва, когато на вратата се потропа. Ще го отложи за малко. Показа се главата на Карлсен.
— Чувам, че си имал необичайна нощ!
Седна и бутна през масата куп документи.
— Получихме известие за изчезнал.
— Охо, добре! — изкоментира Сейер. Нуждаеше се точно от нов случай, за да му напомни, че все пак е на работа, за която получава заплата. При добро желание би могъл да приключва в четири часа.
— Ще приема всичко, само да не е дете.
Карлсен въздъхна. Той също хвърли поглед към колите навън, сякаш за да се увери, че не са изчезнали. Двамата приличаха на стари каубои, намерили маса в кръчмата, но постоянно се оглеждат за конекрадци.
— Между другото, говори ли с Ева Магнус?
— Правя всичко възможно да го отложа — поклати глава Сейер.
— Няма много смисъл, нали?
— Няма, но ме е страх.
— Да го направя ли вместо теб?
— Благодаря ти, но е моя работа. Или ще го направя, или ще трябва да се пенсионирам.
Сейер загледа колегата си.
— Кой не се е прибрал вкъщи тази нощ?
Карлсен извади лист от вътрешния джоб на униформата си и го разгъна. Зачете наум, подръпна си няколко пъти мустаците и се прокашля изкуствено:
— Шестгодишно момиче — Ранхилд Албум. Прекарала нощта при приятелка в квартала и е трябвало да се прибере тази сутрин. Пътят е само десет-дванадесет минути. Имала е розова количка за кукли с плачеща кукла на име Елиза.
— Елиза?
— Да. С биберон в устата. Махнеш ли биберона, куклата започва да реве. Сега са модерни, всички момиченца имат такива. Но ти имаш внук и едва ли си ги виждал, за разлика от мене. Пищят точно като пеленаче. Сякаш са от филм на Хичкок. И така! В количката момиченцето е имало нощничка и малка чанта с четка за зъби и гребен. Всичко това е изчезнало.