Джонатан Страуд
Окото на голема
Г-н Рупърт Девъро — Министър-председател на Великобритания и Империята
Г-н Карл Мортенсен — Министър на вътрешните работи
Г-ца Джесика Уитуел — Министър на сигурността
Г-н Хенри Дювал — Началник на полицията
Г-н Мармадюк Фрай — Министър на външните работи
Г-ца Хелън Малбинди — Министър на информацията
Г-н Джулиъс Талоу — Началник на отдел „Вътрешни работи“
Г-н Джон Мандрейк — Асистент на началника на отдел „Вътрешни работи“
Г-н Джордж Фукс — Магьосник от четвърто ниво; отдел „Вътрешни работи“
Г-ца Джейн Фарар — Асистент на началника на полицията
Г-н Шолто Пин — Търговец; собственик на „Аксесоари Пин“ на площад „Пикадили“
Г-н Куентин Мейкпийс — Драматург; автор на „Лебедите на Арабия“ и други творби
И най-различни други магьосници, полицаи и шпиони
Кити Джоунс
Якоб Хирнек
Г-н Т. Е. Пенифедър
Ан Стивънс
Фред Уийвър
Стенли Хейк
Никълъс Дрю
Клем Хопкинс
И други членове на съпротивата
Бартимеус — Джин — служещ на г-н Мандрейк
Куизъл — Джин — служещ на г-н Фукс
Шубит — Джин — служещ на г-ца Уитуел
Немеид — Джин — служещ на г-н Талоу
Симпкин — Фолиот — служещ на г-н Пин
И много други африти, джинове, фолиоти и дяволчета
Пролог
На здрачаване врагът запали лагерните си огньове, един по един, много повече, отколкото през която и да било предходна нощ. Светлините проблясваха като огнени бижута в сивите равнини, толкова многобройни, сякаш някакъв магически град бе изникнал от земята. За разлика от това, кепенците на къщите зад нашите стени бяха затворени, а всички светлини — затъмнени. Беше настанала странна промяна — самата Прага беше тъмна и мъртва, докато природата около нея кипеше от живот.
Скоро след това вятърът започна да стихва. В продължение на часове беше духал силно откъм запад, донасяйки вести за движението на нашествениците — трополенето на обсадните машини, свикването на войската и животните, въздишките на пленените духове, ароматите на заклинанията. Сега, необикновено бързо, той замря и във въздуха настана тишина.
Носех се високо над манастира Страхов, точно зад великолепните градски стени, които бях построил преди триста години. Кожените ми криле се движеха с мощни и бавни плясъци; очите ми преглеждаха седемте нива1, чак до хоризонта. Гледката не бе хубава. Огромната британска армия беше скрита зад щитове, но вълничките на силата й вече се разплискваха в основата на Касъл хил. Аурите на огромен контингент от духове неясно се очертаваха в мрака; а с всяка минута кратките потрепервания на нивата сигнализираха за пристигането на нови батальони. По тъмната земя решително се движеха отряди от хора-войници. Сред тях се виждаше група големи бели палатки, куполовидни като яйца на рок2, около които много нагъсто имаше щитове и други магии3.
Вдигнах очи към притъмнялото небе. Представляваше една гневна, черна бъркотия от облаци с жълтеникави ивици на запад. От голяма височина и едва видим на фона на отиващата си светлина, аз наблюдавах шест неясни точки, обикалящи далеч извън обсега на детонациите. Те напредваха неотклонно, обратно на часовниковата стрелка, съставяйки план на стените за последен път, проверявайки силата на защитите ни.
И като говорим за това… Аз трябваше да направя същото.
При портата Страхов, най-далечния и най-уязвим преден пост на стените, кулата беше издигната и подсилена. Старите порти бяха запечатани с тройни магии и множество автоматични механизми, а на по-ниските зъбци на върха на бойната кула стърчаха бдителни стражи.
Поне такава беше идеята.
Полетях към кулата, с глава на ястреб, с кожени криле, скрит зад покривалото си от четина. Босоног и безшумен, кацнах на върха на един огромен камък. Зачаках за бързия, остър вик — енергична демонстрация на бойна готовност.
Нищо не се случи. Отхвърлих прикритието си и зачаках за някакво умерено, закъсняло свидетелство за тревога. Изкашлях се шумно. Отново без успех.
Част от назъбената стена беше защитена с блещукащ щит и зад него се бяха свили петима стражи4. Щитът беше нещо тясно, направен за един човек или най-много за трима джина. Заради това вътре цареше истинска бъркотия.
1
Седемте нива: Седемте достъпни нива се застъпват едно друго и всяко разкрива определени аспекти от реалността. Първото включва обикновени материални неща (дървета, сгради, хора, животни и др.), които са видими за всички; другите шест съдържат разнообразни видове духове, които тихо си вършат работата. Висшите създания (като мен) могат да използват вътрешни очи, за да наблюдават всичките седем нива едновременно, а по-нисшите същества трябва да се справят, като виждат по-малко. Хората са забележително нисши. Магьосниците използват лещи, за да виждат на нива две и три, но повечето хора виждат само на първо ниво и затова са невежи за всички магически дейности. Например, вероятно точно СЕГА нещо невидимо с множество пипала виси зад гърба ви.
3
Без съмнение точно там се спотайваха британските магьосници, на безопасно разстояние от действието. Чешките ми господари бяха абсолютно същите. По време на война магьосниците винаги обичат да запазват най-опасните задачи за себе си, като например безстрашно да охраняват огромни количества храна и напитки на няколко мили зад предните линии.
4
Всеки страж беше нисш джин, малко по-добър от обикновен фолиот. Времената в Прага бяха трудни; магьосниците изнемогваха за роби и качественият контрол не беше на ниво. Външният вид, който моите стражи си бяха избрали, го доказваше. Вместо страховити бойни маскировки, пред мен стояха два прилепа с шарещи очи, една невестулка, един гущер с изскочили очи и една доста тъжна жаба.