— Ще спреш ли да се блъскаш?
— Ох! Внимавай с ноктите, идиот такъв!
— Само се мръдни малко. Казвам ти, че задникът ми е на открито. Може да го забележат.
— Дори само това би могло да ни спечели битката.
— Дръж това крило под контрол! Почти ми извади окото с него.
— Тогава се превърни в нещо по-малко. Например червей.
— Ако още веднъж ме ръгнеш с лакът…
— Не съм виновен аз. Онзи Бартимеус ни натика тук. Той е толкова над…
Накратко това беше направо болезнена демонстрация на разпуснатост и некомпетентност и аз ще се въздържа да я описвам в подробности. Воинът с глава на ястреб сви крилете си, пристъпи напред и привлече вниманието на стражите, като изискано им удари главите една в друга5.
— И каква точно постова работа е това? — казах бързо. Не бях в настроение да се мотая тук; шестте месеца продължителна служба бяха износили същността ми. — Свити зад щита, каращи се като продавачи на риба… Заповядах ви да наблюдавате.
Сред патетичното мърморене, шикалкавене и гледане в краката, жабата вдигна ръка.
— Моля, г-н Бартимеус, сър — каза, — какъв е смисълът да наблюдаваме? Британците са навсякъде — и на небето, и на земята. А чухме и че имали цяла кохорта африти там долу. Вярно ли е?
Обърнах клюн към хоризонта и присвих очи.
— Може би.
Жабата изпъшка.
— Ама ние нямаме нито един, нали? Не и откакто Феб го купи. А както чухме, там долу има и мариди, повече от един. И водачът има този жезъл — нещо наистина мощно. Разправят, че е попилял Париж и Кьолн по пътя си насам. А това вярно ли е?
Перата на главата ми се разрошиха леко от бриза.
— Може би.
Жабата изписка.
— О, ама това е направо ужасно, нали? Не ни остана надежда. Призоваванията цяла сутрин са начесто и бързо, а това може да означава само едно. Ще нападнат довечера. До сутринта всички ще сме мъртви.
Е, с този начин на говорене6 нямаше да повдигне много духа ни. Поставих ръка на покритото му с брадавици рамо.
— Слушай, синко… как се казваш?
— Нубин, сър.
— Нубин. Е, не вярвай сляпо на всичко, което чуваш, Нубин. Британската армия със сигурност е силна. Всъщност, рядко съм виждал по-силна. Нека просто кажем, че това е така. Да кажем, че има мариди, цели легиони от африти и купища хорли. Да кажем, че всички те ще ни се изсипят тази вечер, точно тук, при портата Страхов. Ами нека дойдат. Имаме си номера, с които ще ги накараме да се откажат.
— Като например какви, сър?
— Номера, които ще вдигнат във въздуха онези африти и мариди. Номера, които сме научили в огъня на десетки битки. Номера, които означават една сладка дума: оцеляване.
Кръглите очи на жабата мигнаха насреща ми.
— Това е първата ми битка, сър.
Направих нетърпелив жест.
— Ако това не свърши работа, джиновете на императора казват, че магьосниците му работят над нещо друго. Последната ни защитна линия. Някакъв вятърничав план, без съмнение. — Потупах го решително по рамото. — Сега по-добре ли се чувстваш, синко?
— Не, сър, чувствам се по-зле.
Е, добре де. Никога не съм бил много добър в този тип разговори.
— Добре — изръмжах. — Моят съвет е да се криете бързо и ако е възможно, да бягате. С малко късмет господарите ви ще бъдат убити преди вас. Лично аз разчитам точно на това.
Надявам се, че тази окуражаваща реч е имала някакъв ефект, защото атаката започна точно в този момент. Отдалеч се появи трептене на всичките седем нива. Всички го почувствахме: беше една-единствена заповедна команда. Обърнах се да погледна в тъмнината и една след друга главите на петимата стражи изникнаха над зъбците на стената.
Голямата армия в равнината се разбунтува.
Начело идваха джиновете, реейки се с въздушното течение на внезапно появилия се силен вятър. Облечени в червено-бели брони, те носеха тънки копия със сребърни върхове. Крилата им жужаха; кулата се разтресе от виковете им. Под тях, пеш, имаше едно призрачно множество: хорлите с тризъбците си от гравирана кост, скачаха в колибите и къщите извън крепостните стени в търсене на жертви7. Край тях прелитаха неясни сенки — гули8 и фечи — привидения, лъхащи на студ и страдание, нереални на всяко ниво. И тогава, с невероятно тракане и скърцане на зъби, подобно на пясъчна буря или чудовищен рояк пчели, от земята се издигнаха хиляда дяволчета и фолиоти. Всички те и много други тръгнаха бързо към портата Страхов.
Жабата ме побутна по лакътя.
— Добре, че поговорихте с нас, сър — рече тя. — Благодарение на вас сега съм поразително уверен.
5
Пет глави, които се блъскат една в друга в бърза последователност. Беше като някаква необикновена играчка.
7
Не намираха никого, както показваха разочарованите им писъци. Предградията бяха изоставени. Почти веднага след като британската армия прекоси канала, чешките власти бяха започнали да се подготвят за неизбежното нападение над Прага. Като първа предпазна мярка градското население бе преместено зад стените — които, между другото, бяха най-здравите в Европа по онова време, истинско чудо на магьосническото инженерство. Споменах ли, че аз имах пръст в строежа им?
8
Демонични създания от арабския фолклор, които обитават гробищата. По-късно думата е навлязла в английския език и означава същество, което ограбва гробовете и се храни с мъртвите тела. — Бел.прев.