Господарят ни стоеше край прозореца и се взираше в нощното небе през един телескоп9. Той ни забеляза, направи знак да пазим тишина и ни повика в една странична стая. Сивата му коса беше побеляла от напрежението през последните няколко седмици; гърбавият му нос висеше тънък и изпит, а очите му бяха червени като на дяволче10. Той се почеса по врата.
— Не е необходимо да ми го казваш — рече той. — Знам. С колко време разполагаме?
Пантерата махна с опашка.
— Бих ни дал един час, не повече.
Куизъл погледна назад към главната стая, където магьосниците се трудеха мълчаливо. — Виждам, че призовавате големите — каза тя.
Магьосникът кимна рязко.
— Те ще причинят огромни щети на врага.
— Няма да е достатъчно — казах аз. — Дори и с десет. Видяхте ли големината на армията отвън?
— Както винаги, Бартимеус, твоето мнение е необмислено и неочаквано. Това е само диверсия. Планираме да измъкнем Негово височество по източните стълби. Лодката чака на реката. Големите ще обградят замъка и ще прикрият отстъплението ни.
Куизъл все още зяпаше магьосниците; седяха ниско прегърбени над кристалите си, мънкайки продължителни тихи инструкции на своите създания. Бледи, движещи се образи в кристалите показваха на всеки един това, което съответният голем виждаше.
— Британците няма да се занимават с чудовищата — каза Куизъл. — Ще намерят операторите и ще убият тях.
Господарят ми оголи зъбите си.
— Дотогава императорът ще е изчезнал. А това, между другото, е моята нова заповед за вас двамата — да охранявате Негово височество при бягството му. Ясно?
Аз вдигнах лапа. Магьосникът въздъхна дълбоко.
— Да, Бартимеус?
— Ами, сър — рекох, — ако мога да направя предложение. Прага е обградена. Ако се опитаме да избягаме от града с императора, всички ще загинем. Така че защо просто не забравим за дъртия глупак и вместо това не се измъкнем? На улица „Карлова“ има една малка пивоварна с пресъхнал кладенец. Не е дълбок. Входът му е малко тесен, но…
Той се намръщи.
— Очакваш от мен да се крия там?
— Е, ще е тясно, но считам, че можем да ви натъпчем. Шкембето ви може да ни създаде неприятности, но не е нещо, което да не може да се оправи със силно бутане… Ох! — Козината ми запука; внезапно спрях. Както винаги нажежените точици ме накараха да си забравя мисълта.
— За разлика от теб — изръмжа магьосникът, — аз знам какво е лоялност! Мен няма нужда да ме убеждават, за да действам почтено спрямо господаря си. Повтарям: вие двамата ще го защитавате с цената на живота си. Разбрахте ли?
Кимнахме неохотно. В този момент подът се разтресе от близка експлозия.
— Тогава ме последвайте — каза той. — Нямаме много време.
Тръгнахме обратно нагоре по стълбите през кънтящите коридори на замъка. Ярки светкавици осветяваха прозорците; навсякъде ехтяха страховити писъци. Господарят ми тичаше с тънките си крака, задъхвайки се при всяка стъпка; Куизъл и аз правехме големи скокове до него.
Най-накрая излязохме на площадката, където императорът от години поддържаше своя птичарник. Представляваше голяма конструкция, внимателно изработена от богато украсен бронз, с куполи, минарета и хранилки, и с врати, през които императорът да се разхожда. Вътрешната част беше пълна с дървета и храсти в саксии и със забележително разнообразие от папагали, чиито предци са били донесени в Прага от далечни земи. Императорът беше лудо влюбен в тези птици; напоследък, с нарастването на силата на Лондон и изплъзването на империята от контрола му, той беше започнал да седи дълги часове в птичарника, беседвайки задушевно с приятелите си. Сега, когато нощното небе се раздираше от магически сблъсъци, птиците бяха в паника, въртяха се из клетката, предизвиквайки буря от перушина, и грачеха до припадък. Императорът, дребен пълничък джентълмен в сатенени бричове и намачкана бяла риза, който не беше кой знае колко по-добре от птиците, увещаваше птичарите си и пренебрегваше стълпилите се около него съветници.
9
Телескопът съдържаше дяволче, чието зрение позволява на хората да виждат през нощта. Това са полезни прибори, въпреки че понякога капризните дяволчета изкривяват гледката или включват свои собствени елементи: потоци от златен прашец, странни приказни видения или призрачни фигури от миналото на човека.
10
Да сравняваш господарите си е като да сравняваш петна по лицето: някои са по-лоши от другите, но дори и най-добрите изобщо не ти харесват. Този беше дванайстият чешки магьосник, на когото служех. Не бе прекалено жесток, но беше малко кисел, сякаш във вените му течеше лимонов сок. Освен това имаше тънки устни и бе педантичен, обсебен от дълга си към империята.