Беше обичай да се дава работа на ниски позиции на всички обещаващи магьосници като начин да бъдат научени на практическата употреба на силата. Възрастта, на която това се случваше, зависеше от таланта на чирака и влиянието на господаря. При Натаниел имаше и друг фактор, защото в кафенетата около Уайтхол бе добре известно, че самият министър-председател следеше кариерата му много заинтересовано и благосклонно. Това гарантираше, че от самото начало на него му се оказваше много внимание.
Господарката му го бе предупредила за това.
— Запази тайните си за себе си — каза тя, — особено рожденото си име, ако го знаеш. Затваряй си устата като риба. В противен случай ще ти измъкнат всичко.
— Кой? — попита я той.
— Врагове, които още не си създал. Те обичат да планират от рано.
Рожденото име на магьосника със сигурност бе източник на голяма слабост, ако бъдеше открито от друг и Натаниел пазеше своето много внимателно. В началото обаче го мислеха за малко лековерен. На партитата около него се увъртаха хубави млади магьоснички, омайваха го с комплименти преди да започнат да разпитват за подробности от миналото му. Той отблъскваше тези недодялани изкусителки сравнително лесно, но последваха и по-опасни методи. Веднъж, докато спеше, го посети дяволче, което гукаше нежни думи в ухото му и го питаше за рожденото му име. Вероятно само високият звън на Биг Бен отвъд реката предотврати непредпазливото разкритие. С иззвъняването Натаниел се размърда, събуди се и видя клечащото край ъгъла на леглото дяволче; той моментално призова един опитомен фолиот, който сграбчи дяволчето и го стисна, превръщайки го в камък.
В новото си състояние дяволчето, за съжаление, не можеше да разкрие каквото и да било за магьосника, който го бе натоварил с тази задача. След този случай, Натаниел постави фолиота да охранява добросъвестно спалнята му всяка нощ.
Скоро стана ясно, че идентичността на Джон Мандрейк няма да бъде разкрита лесно и други опити не последваха. Скоро след това, когато все още беше едва на четиринайсет, очакваното назначение дойде и той се присъедини към отдел „Вътрешни работи“.
2
Натаниел беше посрещнат с гневен поглед от секретаря в офиса си и люлееща се купчина документи на бюрото.
Секретарят, спретнат и излъскан млад мъж, с мазна червеникавокафява коса спря за миг, преди да напусне стаята.
— Закъсняхте, Мандрейк — рече той, бутвайки нагоре очилата си с бърз, нервен жест. — Какво е извинението този път? Вие също имате отговорности, нали се сещате, точно както и тези на пълен работен ден.
Спря се на вратата и свирепо сбърчи малкия си нос.
Магьосникът се отпусна назад в стола си. Изкуши се да си качи краката на бюрото, но се отказа, смятайки го за прекалено демонстративно. Позволи си само мързелива усмивка.
— Бях на местопроизшествие с господин Талоу — каза той. — Работих там от шест сутринта. Питайте го, ако искате, като дойде; може да ви каже някои подробности — ако не е прекалено секретно, естествено. А вие какво правихте, Дженкинс? Копирали сте документи усилено, надявам се.
Секретарят изскърца остро със зъби и бутна очилата си още по-нагоре на носа.
— Продължавайте в същия дух. Може сега да сте синеочкото на министър-председателя, но докога ще трае това, ако не вършите работа? Още един инцидент? Вторият тази седмица? Скоро отново ще търкате чашите за чай и тогава ще видим. — Той си тръгна с нещо средно между припкане и подскачане.
Момчето направи физиономия на затварящата се врата и в продължение на няколко секунди седя, взирайки се в нищото. Потърка очи изморено и си погледна часовника. Само девет и четирийсет и пет. А вече беше имал дълъг ден.
Клатушкащата се купчина документи на бюрото му очакваше да им обърне внимание. Той пое дълбоко дъх, оправи си маншетите и се пресегна към най-горната папка.
По свои собствени причини Натаниел отдавна се интересуваше от „Вътрешни работи“, един подотдел на обширната машина на сигурността, оглавявана от Джесика Уитуел. „Вътрешни работи“ провеждаше разследвания на разнообразни престъпни дейности, най-вече външни опити за преврат и вътрешни терористични актове, насочени срещу държавата. Когато в началото постъпи в отдела, Натаниел бе поел скромни дейности като подреждане на документи, копиране и правене на чай. Но не изпълнява тези задачи дълго.