— Би ли искал стрейджианец да ти бъде враг?
— Не.
— Защо?
— Могат да бъдат много опасни.
— В какъв смисъл?
— Трудно би ги спряло нещо. Променят формата си. Притежават някакъв вид мозъчен контрол над телата си. Умеят да разместват органите си. Способни са да…
— Минават през стени?
Били поклати глава.
— За това не зная. Чувал съм да говорят, но самият аз никога…
— Казвали са ти истината. Стрейджианците имат режим на обучение, който създава такава способност у някои от тях. Това е полурелигиозна подготовка, доста тежка, изисква години и невинаги дава резултати. Но благодарение на нея могат да се създадат известен брой адепти с особени умения.
— В такъв случай ти знаеш за стрейджианците повече от мене.
— Вярно е.
— Тогава защо ме питаш?
— Една от тях се е запътила насам.
Били сви рамене.
— Тук се навъртат няколко хиляди стрейджианци. От много години.
Тедърс сръбна от питието си.
— Но всичките са обикновени. Имам предвид една от онези, преминали специалната подготовка.
— И какво от това?
— Тя пристига, за да убие генералния секретар.
Били помириса брендито си.
— Хубаво е, че са те известили — накрая изрече той — и можеш да прехвърлиш работата на хората от охраната.
— Не е достатъчно.
По време на целия разговор Тедърс упорито се мъчеше да срещне погледа му. Накрая Били се бе вторачил в него и помощникът на генералния секретар изпита известно суетно чувство на победа, без да осъзнава, че това вглеждане означава съмнението на другия в онова, което му се говори.
— Защо да не е?
— Хората от охраната не разполагат със средства да се справят със стрейджианските адепти — отвърна Тедърс. — Със сигурност борбата с тази жена не е по силите им.
Били поклати глава.
— Не разбирам защо ми разказваш всичко това.
— Компютърът посочи твоето име.
— В отговор на какво?
— Поискахме да потърси човек, който би могъл да я спре.
Били довърши питието си и остави чашата настрана.
— В такъв случай се нуждаете от нов програмист или знам ли какво. Трябва да има доста хора, които са по-осведомени от мен за стрейджианските адепти.
— Ти си специалист по преследване и залавяне на екзотични форми на живот. По-голямата част от живота ти е протекла в подобни занимания. На практика сам си напълнил с екземпляри Института за междузвезден живот. Ти…
Били махна с ръка и каза:
— Стига, извънземната, за която говориш, е разумно същество. А аз съм прекарал повечето време в преследване на животни — вярно, екзотични, някои от тях много хитри и опасни, но все пак животни, а не същества, способни да правят сложни планове…
Котка…
— … затова не мисля, че в този случай опитът ми наистина е приложим — заключи той.
Тедърс кимна.
— Може би да, а може би не — изрече той най-сетне. — Но по въпрос като този трябва да сме съвсем сигурни. Би ли поговорил със стрейджианските представители, които са тук на посещение? Вероятно те са в състояние да ти дадат по-ясна представа от мене.
— Разбира се. Готов съм да говоря с всеки.
Тедърс довърши питието си и се надигна.
— Да ти налея още едно?
— Може.
Тедърс напълни отново тумбестата чаша.
— Ще се върна след няколко минути — отправи се надясно и напусна стаята.
Били остави чашата си и стана. Обиколи с равна крачка помещението, огледа заглавията на книгите по лавиците, докосна обложките на томовете, подуши въздуха, смесен с миризмата на стара кожа. Пак долови слаб, почти парлив дъх, който по-рано не бе успял да определи — мирис, какъвто бе усещал при срещите със стрейджианци в миналото, на друго място. Те трябва да са прекарали в тази сграда известно време, реши той, или пък са били в това помещение съвсем наскоро, за да оставят толкова силни следи от присъствието си. Спомняше си ги: хуманоиди, високи над два метра, с тъмна кожа, но със сребристи лица, шии и гърди; с плоска глава, тесен ханш и широки рамене, с подобни на яка костни израстъци, които им служеха за звукови сензори, и с малки, тесни като цепки, чуждоземни очи — обикновено жълти, но понякога с цвят на канела или кехлибар; обезкосмени, грациозни по особен, присъщ на насекомите начин с множеството си стави, те се движеха безшумно и говореха на език, далечно подобие на гръцки, макар че той не разбираше и него.
Езикът е онова, реши той, което отделя разумните същества от животните. Дали?
Котка?…
Приближи се до прозореца и се загледа навън към моравата. Стигна до извода, че е трудно някой да я прекоси, без да го забележат, дори и ако се използват най-простите охранителни устройства. А тук положително разполагаха с множество защитни системи. Но тя можеше да приеме почти всякакъв облик, можеше да проникне на това място в невидима форма…