Вятърът беше този, който им даваше живот. Вятърът е този, който сега излиза от устите ни и ни дава живот. Когато спре да духа, умираме. В кожата по върховете на пръстите си виждаме следата на вятъра; тя ни показва откъде е духал, когато са били създадени прадедите ни.
Кабината избръмча глухо, контурите й се очертаха, бързо се изпълниха и изпъкнаха ясно пред погледите им.
Висок, добре облечен чернокож мъж на средна възраст се усмихна, излезе и тръгна към тях.
— Приятно ни е, че дойдохте — приветства го Едуин Тедърс, ръкува се с него и се обърна към останалите. — Това е Чарлс Фишър, сценичен маг, менталист.
Посочи бледа жена, чиито сини очи бяха обрамчени със свръхфина мрежа от бръчки, а косата й бе опъната назад и вързана на опашка.
— Това е Елизабет Брук, художничка и писателка — представи я Тедърс. — Може би сте чели…
— Познаваме се — обади се Фишър. — Как си, Елизабет?
Тя се усмихна.
— Добре, за разнообразие. А ти?
Акцентът й беше британски, пръстените — скъпи. Стана, приближи до Фишър и леко го прегърна.
— Радвам се да те видя отново — каза му тя. — Преди няколко години работихме заедно — обясни на Тедърс. — Щастлива съм, че сте успели да го привлечете.
— Аз също — отвърна Тедърс. — А това е Мърси Спендър5.
Фишър пристъпи към набитата подпухнала жена с воднисти очи и плетеница от червени жилки под кожата на носа. Тя избърса ръка, преди да стисне неговата. Побърза да отмести погледа си.
— Мърси…
— Здравей.
— … това е Алекс Мансин. Работи за Световната стокова борса.
Алекс беше нисък и възпълен, с момчешко лице под посивяващата коса. Очите му обаче гледаха твърдо и в погледа му прозираше дълбочина.
— Приятно ми е да се запозная с вас, господин Фишър.
— Наричай ме Чарлс.
— Приятно ми е да се запозная с теб, Чарлс.
— … а пък това е Джеймс Маккензи Айрънбеър6, инженер по сателитите — продължи с представянето Тедърс.
— Джим.
— Дейв.
Джеймс Айрънбеър беше среден на ръст, добре сложен, с дълга черна коса, тъмни очи и мургав тен. Ръцете му бяха големи и създаваха впечатление за сила.
— И ние сме работили заедно — каза той. — Как си, Чарлс?
— Имам много работа. Ще ти разкажа по-късно.
— И Уолтър Сандс. — Тедърс посочи огромен усмихнат мъж, застанал до бара с чаша в ръка. — Играе на карти и такива работи.
Фишър вдигна вежди, после кимна.
— Господин Сандс…
— Господин Фишър.
— И така, събрахме се — обяви Тедърс. — Всички останали прегледаха чиповете.
— Аз също — обади се Фишър.
— Е, другите вече си съставиха мнение. Ти мислиш ли, че ще съумееш да доловиш приближаването на стрейджианския адепт?
— Не съм сигурен — отвърна Фишър, — щом става дума за извънземна със специална подготовка.
— Точно това казаха и всички останали. Може ли да ти предложа нещо за пиене?
— Всъщност бих предпочел нещо за ядене. Идвам от друг часови пояс. Още не съм имал възможност да вечерям.
Тедърс отиде до интеркома, натисна копче и поръча храна.
— Ще ти я сервират на втория етаж — обясни той. — Предлагам всички да се качим горе и там да обмислим нещата. Може би там е малко… по-далече… от всякакви възможни действия. Така че ако някой иска да си вземе нещо за пиене, по-добре е да го направи сега.