— Звездния следотърсач — изрече Айрънбеър. — Чел съм за него, когато бях дете.
— Да не ти е роднина или нещо подобно? — И Фишър отиде до едно кресло и седна.
Айрънбеър поклати отрицателно глава.
— Баща ми беше сиукс от Монтана. Той е навахо от Аризона или Ню Мексико. Няма начин. Чудя се как може да се мисли първично?
По коридора се зададе мъж с поднос в ръце. Когато го внесе в стаята, Тедърс кимна към Фишър. Мъжът го поднесе и вдигна салфетката. Фишър започна да се храни. Айрънбеър седна срещу него. Елизабет издърпа креслото вдясно от Фишър, Сандс — онова вляво от него. Мансин и Мърси се настаниха до Айрънбеър.
— Благодаря ти — каза Мансин. — Сега смятаме да обсъдим ситуацията.
— Ще имате ли някакви възражения, ако запиша вашето обсъждане? — попита Тедърс. — За справка.
Сандс се усмихна — една маслинка изскочи от салатата на Фишър и се затъркаля към ръката му.
— Много ще се учудя, ако разполагате с устройство, способно да запише разискванията ни — отбеляза Мансин.
— О, в такъв случай мисля, че няма смисъл да оставам тук. Кога да проверя докъде сте стигнали?
— След около час — каза Мансин.
— И би ли изпратил голяма кана с кафе и няколко чаши? — попита Айрънбеър.
— А също и малко чай — добави Елизабет.
— Дадено.
— Благодаря.
Тедърс се отправи към вратата.
Мърси Спендър погледна към празната си чаша, понечи да каже нещо, но промени намерението си. Елизабет въздъхна. Сандс задъвка маслината. Айрънбеър запука ставите на пръстите си. Никой не отронваше дума.
Казват, че вие, папагите, имате песни за сила, която ви дава власт над всички неща.
— Така казват.
— Не е ли вярно?
— Нямаме власт над минералите под земята.
— И защо така?
— Не сме навахи.
— Не разбирам.
— Навахите имат договор с правителството, който им дава такива права.
— А вие нямате ли?
— За да имаш договор с правителството, първо трябва да си водил война с него. Ние никога не сме гледали в перспектива, за да преценим изгодите от войната, и продължихме да живеем в мир. Договорът е повече от песен за сила.
— Говориш, сякаш става дума за игра на карти.
— Навахите лъжат и на карти.
— Койоте, ти научи тайната на мястото на течащата вода. Ти отвлече детето на водното чудовище, което намери там. Поигра си с тези сили и пусна на воля наводненията, бедствията, природните катаклизми. Те доведоха смърт, безредие и лудост сред племето. Защо го направи?
— Просто за кеф.
— Казват, че жената Бегочиди, Бегочиди, Говорещия бог и Черния бог са създали дивеча, затова имат власт над лова?
— Да. Те могат да помогнат на ловеца, ако пожелаят.
— Но вие вече не се занимавате с лов толкова много, колкото преди.
— Така е.
— В такъв случай сега те имат по-малко работа.
— Мисля, че си намират какво да правят.
— Но аз исках да разбера дали това е целият диапазон на възможностите им като тотеми в контекста на днешната ви племенна структура.
— Какво имаш предвид?
— Това ли е всичко, което правят?
— Не. Те също така отмъщават заради народа си на антрополозите, които разправят лъжи за нас.
Мърси Спендър,
родена в нелегална спиртоварна в Тенеси,
остава сираче на петгодишна възраст,
отгледана от ексцентрична религиозна леля по майчина линия
и от съпруга й, помощник-шериф,
мълчалив и мустакат,
обичала боулинга и риболова
и пяла в квартет за популярни песни
заедно с две по-големи момичета
и с момче, което я изнасилва единайсетгодишна,
Джим, сега оценител на недвижими имоти,
на дванайсет години загубва желание да учи по-нататък,
пее в църковния хор,
а по-късно в бар на Трикси,
има маса отегчително еднакви любовни връзки,
на деветнайсет години започва да пие много,
на двайсет открива радостите на Спиритуалистката църква,
където особените й способности разцъфтяват
малко преди да я изпратят
в санаториум за лечение на алкохолици в Южна Каролина,