където намира покой
сред терапевтичната си група,
през следващите дванайсет години пие, свири на орган,
чете в църквата и утешава страдащите,
пие и се завръща при терапевтичната си група,
за да търси мир, подслон и лечение от алкохолизма,
където пее и утешава, подкрепя и чете,
лекува се от алкохолизма и
ние разбираме, сестро, почини си при нас,
под кожата си сме еднакви — всички
Алекс Мансин,
роден в Ню Бедфорд,
учи в различни частни училища,
добър ученик, без да полага особени старания,
създава усложнен модел на компютърната игра „Световна икономика“
на единайсет години,
доктор по право в Йейлския университет и магистър по бизнесадминистрация в Харвардския бизнесколеж,
зад гърба си има три брака,
без да се старае да е кой знае колко добър съпруг,
на трийсет и шест години
баща на двама синове (близнаци) и на три дъщери,
към които изпитва такава любов,
каквато не е усещал към никого другиго,
съзнава какво е мнението на останалите за него
заради странната му чувствителност към мислите им
и това ни най-малко не го вълнува,
страстно е привързан към многото си италиански хрътки
като Фридрих велики, от когото също се възхищава,
и повече го интересуват мисловните процеси на кучетата,
отколкото на хората,
абсолютен познавач на паричния пазар,
богат като Крез,
не се ядосва лесно и лесно не прощава,
обръща огромно внимание на външността и облеклото си,
чуди се понякога дали има нещо, което пропуска,
стреми се — на всеки две-три години (без особен резултат) —
да се реализира
чрез потапяне до самозабрава във високото изкуство
и в случайни любовни връзки
със съвсем млади жени,
изключително интелигентен и донякъде скован
частица от всеки,
никой от нас не е завършен, братко,
ще се спасим, ако сме заедно,
както сега
Чарлс Дикенс Фишър,
роден в Торонто в семейство на лекар и на социоложка,
илюзионизмът го очарова от ранна възраст,
прави фокуси пред сестрите си Пег и Бет,
добър ученик, макар и не изключителен,
чете биографиите на великите илюзионисти
Худин, Търстън, Блакстоун,
Дънинджър, Худини, Хенинг,
разбира, че той самият може да прави трикове
без други средства
освен силата на мисълта,
напуска училище и става фокусник
против желанието на родителите си,
придобива известност като изпълнител на живо
(илюзиите му не могат да се предават по телевизията),
по-късно правителството проявява интерес към него
заради един свръхестествен менталистки фокус,
който опитва след време,
оттогава работи много по въпросите на сигурността
и за правителството, и за други,
изобщо не се жени, като винаги твърди,
че животът, който води, изисква от него
прекалено много време и енергия,
за да смята да се променя,
и че не иска да постъпи нечестно,
като подложи друг човек
на ограничения живот в затвора
на плътната си програма,
всъщност се страхува да се обвърже
твърде много с друго човешко същество
или да се откаже от емоциите,
които му създава публиката и от които черпи сила,
притежава съпричастието на съвършен емпат,
има неколцина добри приятели и много познати,
съзнава недостатъците си
и често се надсмива над себе си,
склонен е към сълзливи чувства по празниците,
все още безумно обича сестрите си и техните деца,
така и не се е сдобрил напълно с родителите си,
понякога ненавижда себе си, задето ги е разочаровал
но ние сме такива,
каквито сме,
и като го знаем,
намираме убежище
и болката изтича от нас
Уолтър Сандс,
напуска дома си на четиринайсет години,
след като ослепява доведения си баща, който го бие,
знае, че владее силата и може да се оправи в живота,
едър за възрастта си,
надвива при повечето сбивания
(донякъде с помощта на силата си)