Били излезе навън, където вдъхна дълбоко нощния въздух. Създанието до него се отпусна на четири крака, после се отдалечи и докато вървяха напред, потъваше сред сенките и изникваше от най-неочаквани посоки.
Някъде високо горе започна да лае куче — звук, прекъснат по средата от шум от битка. Били не забави крачка, доловил с други сетива, не със зрението си, че Котката непрекъснато върви с него към транспортната кабина.
— Внимавай сега — каза той, — ще набера кода. Отправям се към малка обществена кабинка на няколко километра от мястото, което ще охраняваме. Ако в другия край изникне нещо, което не ти позволява да пристигнеш, ще използвам комуникатора. В противен случай бъди готова да ме следваш.
Една от близките сенки се отдели и плавно запристъпва към него. По размерите си сега приличаше още повече на мъж и от собственото си вещество бе създала нещо, което изглеждаше като дълго черно наметало. Масивното фасетно око бе хлътнало дълбоко в главата и бе замаскирано от съединителна тъкан по начин, създаващ впечатление за две блестящи, нормално разположени очи.
— Хрумна ми друго — обади се Били, след като я видя. — Смятам, че можеш да минеш дори там да има някой.
— Схващам насоката на мислите ти, макар и смътно. Ще оформя нещо, което да наподобява тъмни очила, и ще възприема цвят, по-близък до този на човешката кожа. Защо мислите ти са толкова забулени?
— Упражнявам се, за да заблудя противника. — Били вече влизаше в кабината. — Ще се видим скоро.
— Точно така. Не мога да изчезна толкова лесно от пътя ти, следотърсачо.
Съществото наблюдаваше как Били нагласи контролните механизми и изчезна от кабината. Тогава влезе и то. Протегна онова, което се бе превърнало в дясна ръка, и покри процепа, в който Били бе вмъкнал за малко кредитната си карта. Част от крайника се източи, влезе в отвора, известно време проучваше какво има там. Когато дойде повикването, съществото издърпа израстъка и се остави да го транспортират.
Странно, в съзнанието му прозвуча песен. Имаше ли нещо между отделните места, за да се пее така за мраз и желязо, огън и мрак? След секунда песента и споменът за нея изчезнаха.
Алекс Мансин удари бутона, щом откри присъствието миг преди ръката на Уолтър Сандс рязко да се устреми в същата посока. Звън изпълни сградата и светлина заля моравите наоколо.
— Да
— Мърси Спендър се изправи в леглото си и се присъедини към тях след секунда —
— Усещам ги
— Ги?
— включи се Фишър, след като остави книгата си —
— Съществото е само едно.
— Човек
— включи се Айрънбеър от съня си —
движи се странно
наблизо
Сингър
без съмнение
— Не е човек
— обади се Елизабет, прогонила сънищата си за делфини —
Нещо друго
изпълнено с омраза
носи се с лекота
— Тогава заедно
— присъедини се Сандс —
да проучим това
Да
да тръгнем заедно
Има един мъж
който сега изчезва
и нещо друго
извънземно
долавя присъствието ни
също изчезва
с мъжа
създанието не е онова
което търсим
заедно с мъжа
то преследва
общия ни враг
сега се оттегля
усети ни
вече го познаваме