— И двете са достатъчно първични — отвърна Били. — Не бих се безпокоил за подобни неща.
— Не се безпокоя. Но копнея за лов и сега виждам, че само едно нещо може да те накара да ми дадеш възможност да те преследвам.
— И какво е то?
— Животът ти. Шансът да си го върнеш.
Били се изсмя.
— Аз вече съм се примирил със смъртта. Смяташ ли, че ти си единственото същество на този свят, озовало се на чуждо, неподходящо място, Котко? Моят народ — моят истински народ — също е мъртъв. Всички до един. Светът, в който се намирам сега, ми е чужд. Динех не са такива, каквито ги познавах навремето. Твоето предложение само ме накара окончателно да осъзная положението си. И съм готов за смъртта.
Котката се отдръпна.
— Преди години — каза тя. — виждах в съзнанието ти огромна гордост от способността на твоя народ да се приспособява. Сега казваш, че си загубил това чувство. Според мен това означава, че си станал страхливец, който търси смъртта като лесен изход.
Били се вцепени.
— Не е истина!
— Вгледай се в себе си. Аз ти дадох само извинение да се предадеш.
— Не!
— Тогава бори се с мене, Били. Насочи уменията си срещу мен още веднъж.
— Аз…
— Ти сега се страхуваш от неща, от които не се боеше преди. Страхуваш се да живееш.
— Не е така.
— Би ли го повторил четири пъти, човеко от племето?
— Дяволите да те вземат, Котко! Аз се бях приготвил, готов бях да се изправя пред теб! Но ти не се задоволяваш единствено с живота ми. Искаш да ме изпълниш с неувереност, преди да ме убиеш!
— Ако това ми е нужно, да. Сега разбирам, че не би било кой знае какво удоволствие да те убия като някакво безмозъчно парче месо, което чака да го заколят. Пълното ми отмъщение изисква лов. Затова ще ти направя предложение и държа да разбереш, че ще удържа на обещанието си точно както направи ти, Били Сингър, защото не мога да ти позволя да си по-силен от мене дори в това отношение. Тръгвай. Бягай. Скрий следите си, следотърсачо. Ще изчакам, докато според мен изтече един час — а аз съм доста добра в преценките си за времето, — и след това ще започна да те преследвам. Ти вървя по следите ми близо осем дни. Нека се споразумеем за една седмица. Остани жив през това време и аз ще се откажа от живота ти. Всеки ще тръгне по своя път, свободен от другия.
— И какви ще бъдат правилата? — попита Били.
— Правилата? Ако можеш да ме убиеш, преди да те убия аз, стори го на всяка цена. По който искаш начин. Върви, накъдето пожелаеш, използвай всичко, което избереш. Всичко е позволено. В лова няма правила. Остани жив през тази седмица и ще се отървеш от мене. Но няма да успееш.
— Кой знае.
— Какъв е отговорът ти?
Били се обърна, направи няколко бързи крачки, скочи и се улови за горния край на стената. Изтегли тялото си отгоре й с едно — единствено енергично движение.
— Започвай да броиш. — Той скочи от другата страна и се втурна да бяга.
Смехът на Котката го следваше в продължение на повече от минута.
ВТОРА ЧАСТ
ПЪРВИЯТ ДЕН
Без да забавя крачка, той освети циферблата на часовника си и погледна какво показва. Един час. Усмихна се, защото му се стори, че Котката е пропуснала да обърне внимание на очевидното. Той би могъл да стигне много надалеч за това време и всичко да е по правилата…
Продължи с онова равномерно темпо, което беше в състояние да поддържа почти цял ден. Да се поддаде на страха и да се впусне в бяг, сега би означавало да се изправи изтощен пред евентуалната необходимост по-късно да прояви физическа сила.