— Днес късметът е на твоя страна. Използвай го колкото можеш по-добре! Утре…
Думите и движенията секнаха, когато създанието се строполи в храсталаците долу. И едва тогава му се стори, че внезапно се пробужда, осъзна, че светът реално съществува, че неговото положение преди малко беше опасно. Вдъхна дълбоко студения нощен въздух, прехвърли се на пожарната стълба и започна да слиза.
Когато се озова на земята, фигурата все още представляваше тъмна маса в растителността покрай платното на la rue. Правеше слаби движения и издаваше хрипове, но, изглежда, не беше в състояние да продължи преследването.
Чак когато бързешком влезе в кабината, извика новите координати и ги кодира, Били започна да се чуди.
ДИСК III
БРГ–118, носител на Нобелова награда за медицина за 2128 г., заведе тази сутрин иск в окръжния съд на Лос Анджелис, според който фармацевтичната компания „Джей и Джей“
Ценни експериментални елементи са задигнати от „Берга–12“ от неизвестно лице или лица при повреда в електрозахранването, която се смята, че е причинена от
В отдалечена станция за транспортни кабини в северната част на щата Ню Йорк разкъсаното тяло на репортерката Вирджиния Калкоф
Не знам какво ще правя по-нататък…
Като се извинява за неудобствата
Веднъж по време на своите странствания преди идването на Найенезгани пакостникът Койот се натъкнал на Пътешестващата скала. Скалата го заговорила и той й отвърнал. Сторило му се забавно, че огромна каменна маса притежава разум, и той незабавно започнал да й се подиграва.
Най-напред изрисувал уродливо лице от едната й страна.
— Приятелко Скала, нещо си намръщена — подкачил я Койота.
— Не ми харесва лицето, което си ми дал — казала му тя.
— А освен това си и плешива — добавил Койота. — Сега ще оправим това.
Качил се на Скалата и се изходил.
— Отиват ти кафяви къдрици.
— Дразниш ме, Койоте — рекла Скалата.
— Отивам на лов и след малко ще се върна, за да наклада огън в основата ти и да си сготвя вечерята — заявил Койота.
— Може би аз също ще трябва да ида на лов — отбелязала Скалата.
Койота тръгнал и влязъл в гората. Не изминал голямо разстояние, когато чул зад себе си тътен. Обърнал се и видял, че камъкът бавно се търкаля и е започнал да го преследва.
— По дяволите! — изругал Койота и се втурнал да бяга.
Както тичал, той видял Планинския лъв да си почива на сянка.
— Планински лъве! — извикал Койота. — Нещо ме гони. Можеш ли да ми помогнеш, братко?
Планинския лъв се надигнал, изпружил се, хвърлил поглед назад и щом забелязал Пътешестващата скала, казал:
— Сигурно си правиш шеги с мен. Нямам никакво желание да се превърна в сплескана котка. Върви си по пътя.
Койота продължил да бяга и минал покрай Мечката, която тъкмо се подавала от бърлогата си.
— Хей! Мечко, стара дружке! — извикал той. — Преследват ме. Би ли ми помогнала?
— Разбира се — отвърнала Мечката. — Малко са нещата, от които се страхувам…
Но тогава се чул тътенът, Мечката погледнала зад Койота и видяла Пътешестващата скала.
— … но това е едно от тях — казала тя. — Съжалявам.
— Какво да правя? — изкрещял Койота.
— Погледни философски на живота и бягай, колкото ти краката държат — отговорила Мечката и се прибрала в леговището си.
Койота стигнал тичешком чак до равнините, а Пътешестващата скала набирала скорост след него.
Накрая той забелязал Бизона, който пасял сред високата трева.
— Бизоне! Спаси ме! Преследват ме! — извикал Койота.
Бизона лениво извърнал глава и огледал задаващата се канара.
— Имаш пълната ми морална подкрепа — отговорил той. — Но сега се сещам, че е време да преместя стадото. Май сме изпасли цялата трева наоколо. Ще се видим по-късно, момче. Ей, разбойници! Хайде да влачим опашки по другия бряг на реката!
Койота продължил да бяга, вече се задъхвал и накрая пристигнал на мястото, където си почивали ястребите.