За миг тя се вторачи свирепо в черната птица, която изкрещя над главата й, направи един кръг и се устреми в далечината.
— Върни се, миличка. Само за секунда. Ела да погледнеш отново.
Ала птицата беше отлетяла.
Котката тръсна широката си опашка и продължи да се придвижва бързо по нисък порест участък в подножието на дърветата. Оставаше още малко… Запристъпва по-стремително, забави крачка чак когато се приближи до района за пикник. После огледа всичко внимателно, обиколи навсякъде и пак започна да наблюдава.
Мъжът просто си седеше, опрял гръб на една туристическа пейка, пушеше лулата си, а съзнанието му бе изпълнено с онази безсмислена песен. Беше просто прекалено лесно, но той продължаваше да има същата нагласа, която бе доловила у него и преди: умишлено безгрижен, готов да умре. И все пак…
В това нямаше никакво удоволствие. Няколко предизвикателни забележки може би щяха да накарат мъжа да хукне като стрела.
— Сам разбираш. Вярно е онова, което казах. Когато бягаш от мен, ти се приближаваш. Защо не ме освободи по друго време, когато още ти се искаше да живееш?
Ловецът не отговори. Песента продължи.
— Значи признаваш истината. Съгласен си с думите ми. Предсмъртната си песен ли пееш?
Отново не последва отговор.
— Прекрасно. Не виждам причина да протакам нещата, ловецо.
Котката мина между дърветата и навлезе в незалесения район.
— Последен шанс. Няма ли поне да извадиш, ножа си?
Били се изправи и бавно се извърна с лице към нея.
— Най-сетне. Дойде на себе си. Смяташ ли да бягаш?
Били не помръдна. Котката скочи. Последва грохот.
Щом земята под звяра пропадна, моментът замръзна в съзнанието на Били. Докато копаеше с автоматичната лопата заобикалящия го трап, не беше съвсем сигурен каква ширина ще е най-подходяща. Сега, когато покритието рухна и Котката изчезна долу, усети задоволство, че преценката му се е оказала вярна. Незабавно се зае да си направи мост от туристическата маса.
— Няма да ме задържиш тук дълго, ловецо — каза отдолу Котката.
— Надявам се да е достатъчно дълго.
Били прекоси трапа и изпразни контейнера с отпадъци до дънера на едно близко дърво. После щракна запалка и подпали купчината хартии.
— Какво правиш?
— Ако едно от тези дървета избухне, ще изгори целият район — отвърна той. — Те всички са свързани под земята и са пълни с леснозапалими материали. Ако оставиш, това дърво да пламне, няма да успееш да стигнеш обратно до транспортната кабина.
Били се извърна и побягна.
— Моите поздравления — каза Котката. — Ти отново ме заинтригува.
— Сбогом — изрече Били.
— Не съвсем. Имаме уговорена среща.
Били тича, докато не се показа транспортната кабина. Втурна се в нея, вмъкна картата, задейства контролното устройство и наслуки, без да поглежда, набра някакви координати.
— Ти си купи покой — осведоми го Котката. — Ала на друго равнище отново се издаде.
— Така ли? — отвърна Били, докато гората се размиваше пред погледа му.
Върви по сумрачна земя сред забулени от джунгли градове. През трептящия въздух до него долитат крясъци на невидими птици. Приятно топло е. Мирише на влага и гнилост. Пътеката, по която крачи, прилича на блестяща лента сред руините. Долавя дъх на горящ копал и водачът му подава да отпие странно питие. Под краката му припламват цветове и пътят му става яркочервен. Накрая стигат до пирамида — на върха и четирима души държат син мъж, проснат върху камък. Били наблюдава как човек с висока шапка разпаря гръдния кош на синия мъж и изважда сърцето му. Изпива на глътки напитката и продължава да гледа как сърцето преминава в ръцете на друг мъж, който помазва с него лицата на статуите. После тялото е хвърлено надолу по стълбите, където чака тълпа от хора. Там друг мъж одира много внимателно кожата, чието синьо сега е набраздено с червени ивици, намята я като мантия и започва да танцува. Тълпата се нахвърля върху останките и започва да ги яде, като не докосва единствено дланите и ходилата, отделени и положени встрани. Водачът на Били се отдалечава за момент, присъединява се към множеството, връща се съвсем скоро, носи нещо и му дава знаци, че трябва да го изяде. Били дъвче механично и преглъща с помощта на обилни количества от своето балче. Поглежда нагоре, внезапно осъзнал, че негов водач е Дора.