Щом стигна до мястото, където му се бе сторило да вижда койота, бързо затърси в сумрачната светлина и като че ли откри отпечатък от лапа. Съвсем слаб. Това означаваше нещо. Какво, не можеше да каже.
Когато отмина Каньона на многото череши, беше уверен, че Котката вече е поела насам. Така да е. Съдбата му като че ли беше предрешена: ако не преследващата го Котка, нещо друго щеше да го довърши. Така да е. Сега всичко изглеждаше различно. Преди светът сякаш леко се размиваше пред погледа му.
Мрак, мрак. Но очите му се бяха адаптирали и виждаха необичайно ясно. Щеше да мине покрай Пещерата на синия бик. Нямаше да спира. Щеше да хапне, докато върви. Нямаше да почива. Щеше да остави още една лъжлива следа при Каньона на двойната пътека. После щеше пак да прикрие дирите си. Щеше да продължи напред. Щеше да върви през водата.
„Следвай ме, Котко. Лесното почти свърши.“
Слаб проблясък. Дъждът и водата поглъщат гръмотевицата. Той се смее и лицето му е мокро.
ТРЕТИЯТ ДЕН
След като се обадиха, че лечението не е дало резултати и Уолтър Сандс е мъртъв, Мърси Спендър прочете молитва, Фишър изглеждаше угнетен, а Мансин се вторачи през прозореца. Айрънбеър си наля чаша кафе и дълго време никой не произнесе нито дума.
Най-сетне Фишър се обади:
— Искам само да си ида у дома.
— Но ние се свързахме със Сингър — отбеляза Елизабет.
— Щом желаеш, наречи го така — отвърна Фишър. — Той вече не е на себе си. Той е… някъде другаде. Мозъкът му прекарва всичко през филтъра на примитивна символика. Аз не мога да го разбера и съм сигурен, че той пък не е в състояние да разбере мен. Смята, че се намира дълбоко под земята, стъпил на някаква древна пътека.
— Така е — обади се Айрънбеър. — Той върви по пътя на шамана.
Фишър изсумтя.
— Какво пък знаеш ти за това?
— Достатъчно, за да разбера нещичко — отговори Айрънбеър. — Когато баща ми почина, отново започнах да се интересувам от индианските обичаи. Дори си припомних някои отдавна забравени неща. Въпреки образованието си и многото си пътувания Сингър не мисли точно с понятията на днешния ден. Всъщност дори не разсъждава като съвременен индианец. Израснал е в края на периода, когато още са съществували места, даващи възможност на човека да живее в среда, близка до условията през неолитната епоха. После е заминал да обикаля звездите. Ала част от него никога не се е отделяла от онези дивашки каньони. Освен това е бил шаман — истински. Преди няколко дена е решил умишлено да се върне към тази част от същността си, понеже е мислел, че тя би могла да му помогне. Независимо от всичките години, когато е била потискана, сега тя му оказва силно влияние и отмъстително го завладява отново. Така мисля. Откакто научих за Сингър, чета дискети за навахите през всяка свободна минута тук. Те доста се отличават от останалите индианци, дори от съседите си. Но имат някои общи неща с останалите от нас… а пътуването на шамана често преминава под земята, когато работата стане съвсем напечена.
— „От нас“? — с усмивка попита Мансин.
— Грешка на езика — отвърна Айрънбеър.
— Значи казваш, че този зловещ извънземен звяр преследва един побъркан индианец — заяви Мърси. — А ние току-що научихме, че властите не желаят да тръгнат из каньоните след тях, тъй като мястото е твърде коварно при тези атмосферни условия. Струва ми се, че не можем да направим нищо. Дори да координираме усилията си като групов мозък, звярът май е в състояние да отвърне на удара с ужасяваща сила, а Сингър не може да ни разбере. Може би наистина трябва да се прибираме по домовете си и да ги оставим да се оправят сами.
— Щеше да е по-различно, ако можехме да направим нещо. — Фишър се премести така, че да застане до Айрънбеър. — Започвам да разбирам какво изпитваш към този човек, но какъв смисъл има, дявол да го вземе? Когато си безсилен, се примиряваш.
— Бихме могли да нападнем звяра — меко изрече Айрънбеър.
— Той е адски извънземен — каза Мансин. — Липсва ни ключ към съзнанието му. Просто ще ни прасне и ще ни отхвърли, както направи последния път. Освен това тази работа с груповия мозък изглежда твърде рискована. Всъщност чрез нея не е постигнато много, а кой знае в каква каша може да се забъркаме. По какъвто и начин да анализираме съотношението между цената и ефективността на този метод, излиза, че ползата е незначителна, а рисковете — неизвестни.