Край него прелетя огромно бяло колело, изваяно и блестящо, с пет спици като морска звезда. Веднага след него над главата на Били се появи второ и започна да се спуска. Тогава той осъзна, че това е снежинка.
Мястото беше по-просторно от Каньон дел муерто, много по-просторно. На моменти стените му се отдръпваха в далечината и изчезваха. Били ускори крачка, тичаше стремглаво между огромните канари.
Изкачи върха на един склон и пред него се извиси огромна стъклена планина, от чиито призматични повърхности под странни ъгли струяха дъги.
След миг вече се спускаше към нея и виждаше как следата му навлиза в огромна дупка — назъбена цепнатина от камък и сияние, която приличаше на черна мълния, разпростряла се от горната третина на планината до самото подножие. Вятърът го връхлетя поривисто, краката му отново се раздвижиха — вече тичаше. Снежинка се сгромоляса на земята като падаща сграда. Премина малко езеро, което вибрираше под него.
Планината се издигаше по-високо, по-близо. Накрая се приближи достатъчно, за да надникне в огромната пукнатина, и тогава забеляза, че отвътре тя сияе също както отвън, стените й искрят с почти влажен блясък и като платнища на палатки се издигат към някаква невидима точка на сливане високо горе.
Втурна се вътре и почти веднага спря като закован.
Протегна ръка към ножа, преди да осъзнае, че мъжете, които го заобикаляха, са многократните му отражения в блестящите стени. А следата водеше във всички посоки… Изкривени образи.
Блъсна се в една стена, прокара длани по повърхността й. Беше му се сторило, че тук дирята върви направо, но сега откри къде истинската следа само привидно се слива с илюзорната. Сега вече знаеше, че тя се отклонява леко вдясно.
Три крачки — и се удари в друга стена. Не беше възможно. Следата нямаше откъде другаде да мине. Водеше право тук, без отклонения — нито отразени, нито други някакви.
Протегна ръка, докосна стената, заопипва я. Отражението му имитираше неговите движения.
И изведнъж попадна на празно пространство. Отново простря ръка и осъзна, че е преградена само горната част от пътя му. Отпусна се на ръце и крака и продължи по-нататък.
Докато пълзеше, отраженията му се променяха сред околните сенки. За миг с ъгълчето на окото си сякаш видя вдясно бавно и тежко пристъпваща мечка. Бързо хвърли поглед наляво. Елен с по шест разклонения на двата рога, тъмните очи са нащрек, ноздрите потрепват. След това многократните отражения се сливат в същество, което е едновременно мечка, елен и мъж — същество прастаро, проправящо си път като Първия човек през тесните, тъмни тунели нагоре към новия свят.
Огледалните фигури отпред му показаха, че пространството над главата му отново се разширява и се превръща във висока, тясна готическа арка. Веднага след това откритие се изправи на крака, животинските образи изчезнаха и след тях остана само заобикалящата го отвсякъде негова собствена безкрайност. Пред него се разстлаха всички цветове, различно наситени. Продължи напред и когато забеляза изход пред себе си, затича натам.
При приближаването му осветеният участък сякаш започна леко да се стеснява. Призмите и сенките сега променяха отраженията, които препускаха покрай него. И той забеляза, че всички те са облечени различно. Бързо премина мъж в скафандър, втори — в смокинг, трети беше само с набедрена препаска. Един тичаше гол. Друг беше облечен в кожи като ескимос. И имаше човек със синя риза от памучно кадифе, която Били отдавна бе забравил, пристегната в кръста с колан от морски раковини и сребро, излято в пясъчни форми. В далечината се видя като момче, което лудешки тича, размахало ръце.
Усмихнат се втурна през изхода, като следваше червения път. Стените на каньона се появиха, заобиколиха го, а височината им намаляваше с приближаването му.
Спря и се обърна.
Нямаше никаква блестяща планина. Направи няколко крачки назад по същия път, наведе се и взе от земята камък — напукан кварцов кристал. Вдигна го пред очите си. В него танцуваше дъга. Пусна кристала в джоба си с усещането, че е уловил половината време и пространство.
И после бяга почти час, а ледените кристали дращеха лицето му като котешки нокти, които се впиват в скали и в клони. Замръзналата земя шушнеше като целофан под краката му. Снежни ивици се простираха като изкривени пръсти по склоновете на хълмовете. Светлина се разля по парче небе и наблизо изтрещя светкавица. Пътят му водеше към планините и след малко той се заизкачва.