Още една стъпка…
Езикът на звяра се стрелва, после се прибира. Нещо не е наред. Големината? Начинът на движение? Студеното отсъствие на проектирани чувства, когато съществото установи контакт с него?
Още една стъпка.
Все още е твърде далеч за скок, решава той. Отново леко завърта тялото си. Откопчава токата на колана си и плъзга ръка по-вдясно. Якето и ъгълът, под който сега е застанал, скриват движението му. Дали звярът чете какво става в мозъка му в този момент? Отново подхваща наум песента от Пътя на благословията, за да запълни мисълта си. Сякаш нещо в него също запява. Песента се лее леко в гърдите му, съпровождащите я чувства бликат без усилие.
Още една…
Скоро. Скоро ще се втурне. Дясната му ръка напипва ръкохватката на тейзъра. Пръстите се увиват около нея.
Почти…
Още две стъпки, решава той.
Една…
Сега е времето да пререже гръкляна…
Две.
Изважда оръжието и стреля. Попада в целта, звярът спира, замръзва.
Били отпуска тейзъра, сграбчва ножа с дясната си ръка и се хвърля напред.
Спира на няколко крачки от съществото, защото то започва да се топи и да се превръща в дим. След секунди тялото се е разпаднало, а парите са се сгъстили в малък облак на около три метра над земята. Били пуска ножа и вдига очи.
Сега съществото се носи като дим из въздуха — наляво, към огромна купчина каменни отломки, останали от старо свлачище. Били го следва, взира се, чака.
— Хитър номер.
— Аз не съм убитият от теб звяр. Аз съм онова, което не можеш да унищожиш. Аз съм всички твои страхове и слабости. И сега съм по-силен, защото ти избяга от мен.
— Не бягах от теб. Вървях по следа.
— Каква следа? Освен собствената ти следа не виждам друга.
— Ето защо съм на това място и предполагам, че аз съм причината ти да се озовеш тук.
Димът престава да се отдалечава и започва да кръжи над каменната грамада.
— Разбира се. Аз съм онази твоя част, която ще те унищожи. Прекалено дълго се отказваше от мен.
Димът започна да придобива контурите на нова форма.
— Вече не се отказвам от теб. Приех миналото и вече не се боря с него.
— Твърде късно. Аз се сдобих със свободата си в условията, които ми създаде.
— Откажи се от тази свобода тогава. Върни се там, откъдето си дошъл.
Новата форма все повече заприличва на мъж.
— Не мога, защото ти не се бориш с миналото. Също като Котката сега имам само едно предназначение…
— Котката е мъртва.
— … и съм лишен от чувство за хумор.
Фигурата се дооформя. Били вижда свой съвършен двойник, облечен съвсем като него, в ръката с нож, точно копие на неговия, да отвръща на погледа му. И да се усмихва.
— Как в такъв случай може да ти е забавно?
— Моето единствено предназначение ми доставя удоволствие.
Били вдига ножа.
— Тогава какво чакаш? Спусни се долу и да започваме.
Двойникът се извръща и скача наляво, приземява се от другата страна на купчината камъни. Били стремително я заобикаля, но когато стига до мъжа, той вече е стъпил здраво на крака. Били избърсва чело със свободната си ръка, защото продължава да вали. После се навежда ниско, протегнал напред ръце, свил колене. Другият прави същото.
Били отстъпва, тъй като двойникът му е тръгнал към него, след това се премества вдясно, като плъзга крака по земята, прави лъжливи движения, завърта се в кръг. Бързо проучва почвата с надеждата да подведе другия да стъпи на хлъзгав участък. Докато погледът му шари, двойникът го напада. Били се прикрива с горната част на лявата си ръка и замахва с ножа към тялото на противника. Ножът на двойника пробива якето му и прониква в ръката. Били е сигурен, че собственият му нож се е забил дълбоко в лявата страна на противника, но двойникът не показва никакви признаци, че е ранен, не се вижда и кръв.
— Започвам да ти вярвам — казва Били на глас, усетил как кръвта мокри ръката му. — Навярно не мога да те убия.
— Точно така. Но аз пък мога да те убия — отвръща другият. — И ще го направя.
Били парира следващия удар на ножа, разрязва бузата на другия. Няма рана. Нито кръв.
— Е, защо не се откажеш? — пита двойникът.
— Да предположим, че хвърля ножа и плюя на схватката. Какво ще стане тогава?
— Ще те убия.
— Значи казваш, че ще ме убиеш, независимо дали се бия или не, така ли?
— Именно.
— В такъв случай спокойно мога да продължа битката — отвръща Били, замахва отново, отбива още един удар, завърта ножа ниско, отдръпва се, насочва острието високо нагоре, движи се в кръг.