— Защо го правиш?
— Традиция на воините. И защо не? Това е най-хубавата битка.
Докато отстъпва, за да избегне ново нападение, Били за малко да се спъне, когато десният му крак попада върху голям като ябълка камък. Но отново стъпва здраво на земята и подритва камъка назад, сякаш е досадна дреболия. После и противникът му бясно развърта ножа. И тогава Били рязко отстъпва, случайно стъпва…
Рита камъка с всичка сила право към двойника си. Скалният къс излита като катапултиран и удря дясната колянна капачка на другия с приятния звук „дънн“.
Фигурата се навежда, пуска ножа. Главата увисва изкусително. Били замахва с цялата си мощ и стоварва левия си юмрук в дясната челюст на противника.
Двойникът пада наляво и Били го рита, този път по ръката, която държи ножа. Ботушът му улучва и оръжието с дрънчене изчезва между скалите в далечината. Били се хвърля върху просналата се фигура с ножа в ръка.
Насочва острието към гърлото на двойника, когато лявата ръка на противника се стрелва нагоре и пръстите обгръщат китката му. Ръката на Били застива, сякаш се е опряла в стена. Натискът върху китката му е огромен. После дясната ръка на двойника се вдига и по някакъв странен начин Били знае, че ще посегне към гърлото му.
Нанася още един ляв в челюстта на другия. Главата на противника се отмята и Били усеща как хватката около китката му леко отслабва. Удря отново и отново. И тогава чувства мощно движение под себе си.
Противникът свива крака, надига се и иска да стане, като повлича и Били със себе си. Били пак стоварва юмрук, но той сякаш не усеща нищо. И двамата са вече прави и онази дясна ръка отново се протяга. Били сграбчва изнесената напред китка и с огромно усилие успява да я спре. Напряга всичките си сили, но не може да задвижи ръката си, която държи ножа.
После постепенно лявата му ръка се оказва изтласкана назад. Има чувството, че дясната му китка всеки момент ще се счупи.
— Силни кучи синове сте вие, чиндитата — изрича той.
Другият изръмжава и още по-здраво впива пръсти. Били забива коляно в слабините му. Двойникът простенва и се превива. Ножът на Били бавно се приближава.
Но докато противникът се е привел, погледът на Били се устремява над него, зад него. И той започва да пее песента, на която го научи старецът. Това е призив към Икне’ецо, Голямата мълния, и сега си припомня момента, когато тя е прехвърлила силата от пясъчната рисунка върху собствената му ръка.
Погледът се устремява…
Първо там, където се е изправил тотемният стълб със същите четири фигури долу, но замъглената пета глава, която увенчава колоната на духовете, сега е придобила по-ясни очертания и грее с неземно сияние. Тя сякаш му се усмихва.
— Виждам, че си рискувал. Това е хубаво — като че ли изрича тя и след това колоната започва да се удължава, да се извисява към просветлелите сега небеса…
После натам, където в момента дъгата се е извила и блести с всички цветове на спектъра.
И погледът му продължава да се издига нагоре, към върха на дъгата. Там вижда воините близнаци, които го наблюдават както онзи път, толкова отдавна. Тъмна фигура кръжи над тях.
Найенезгани опъва тетивата на огромния си лък. Поставя стрела, издърпва я малко назад и се прицелва. Тъмната фигура се спуска и Черния бог каца на рамото на Найенезгани.
Двойникът затяга хватката си и с едно избиване кара Били да изпусне ножа. Той усеща как кръвта се стича по лявата му ръка, започва да отмалява, а противникът го тегли към себе си. Продължава да произнася думите на песента, зове…
Сега стълбът е достигнал зашеметяваща височина и фигурата на върха — вече мъж, който се вижда от кръста нагоре — протяга дясната си ръка, сваля лявата и сочи към него. Протяга към него длан, протяга…
Барабаните задумкват по-силно, ритъмът се ускорява. Тракането на роговите пръстени на гърмяща змия бият като градушка.
Били прави последно усилие да отблъсне двойника си, но той не помръдва и го привлича в смазваща прегръдка. Но Били продължава задавено да изрича думите.
Найенезгани опъва тетивата докрай, прави стремително движение с лявата си ръка и пуска стрелата.
Светът експлодира в блясък, по-ослепителен от слънчевата светлина. В този момент Били знае, че е проникнал в своя двойник и че двойникът е проникнал в него, че се е слял с отделената си същност, че разпилените късчета на „аза“ му са се завърнали на мястото си, съставили са отново едно цяло, че той е победил…
И това е всичко, което знае.