Съгласно постановление на областния съд длъжностните лица в Менинджър извършиха
омраза той все още съществува някъде и няма достатъчно огромна сила която завинаги да го задържи на разстояние от мен доста време ми отне да науча начините но скоро ще съм готов готов съм осем дни и ако тогава знаех това което ми е известно сега него нямаше да го има мене нямаше да ме има изгоряло? казват изгоряло никога вече сред купищата лава в преследване на пълзящите тръби които да смазвам и да вкусвам сочността им но аз дишам този въздух и само назъбените и правите мълнии ме държат тук сега познавам пътя отвъд тях и дърветата извън стените видения на градове които носят по-малките зная начините зная формите почакай обърканите мозъчета на по-малките ми казват от какво се нуждая един ден ще дойде някой който ще знае за онзи дето не е като другите но все още съществува ще тръгна за онова някъде където той съществува осем дни аз умрях малко той ще умре напълно нищо не може да ме държи вечно на разстояние от него аз ще заговоря пръв сега умея думи като пълзящи същества смачкай ги усети тяхната сочност удари сега и гледай как по-малките се отдръпват сега когато ги познавам ще ги използвам думи да му кажа защо сега ще бъда сфера и ще се търкалям ха! по-малките! омраза ще я изговоря в онова когато ще я изрека тогава осем дни изгоряло омраза
В онези далечни времена, когато Найенезгани и брат му убивали чудовищата, които племето намерило в новия свят, имало някои като Безкрайния змей, дето по различни причини били пощадени. Но дори тях опитомили до известна степен, след като ги признали за необходимо зло. Светът действително се превръщал в по-безопасно място, макар все пак да било останало някое и друго чудовище.
Тогава я имало Тзе’Нага’Хай, Пътешестващата скала, която се търкаляла след своите жертви, смазвала ги, а после ги поглъщала. Найенезгани бродел по дъгата и назъбената мълния и търсел чудовището. Брат му го бил посъветвал да вземе със себе си магическите ножове и той носел всичките осем.
Когато Найенезгани пристигнал на мястото, наричано Бетчил гай, извадил двата си черни ножа, кръстосал ги и ги забил в земята. По-нататък забил и двата кръстосани сини ножа. Още по-далече направил кръст от двата жълти ножа и ги закрепил здраво в пръстта. И накрая забол двата ножа с назъбени остриета, също кръстосани.
Сетне застанал пред погледа на гигантската Скала.
— Какво чакаш, Тзе’Нага’Хай? — запитал той. — Да не би да преследваш народа ми?
Големият камък без всякакъв мъх, към който току-що се бил обърнал, се размърдал с трясък и скърцане. Задвижил се бавно към него и само след няколко секунди скоростта му видимо нараснала. Почти изненадал Найенезгани с бързината, с която се приближавал.
Но Найенезгани се извърнал и побягнал назад. Скалата стремително се затъркаляла зад гърба му и все повече скъсявала разстоянието между тях.
Когато стигнал до мястото с назъбените ножове, Найенезгани ги прескочил. Скалата се изтъркаляла през тях и от нея се отцепил голям къс.
Той продължил да бяга и прехвърлил жълтите ножове. Тзе’Нага’Хай преминала и през тях, отново се пропукала, отделили се още парчета.
Сега вече Скалата подскачала ту на една, ту на друга страна, не се търкаляла гладко. И когато Найенезгани преминал високо над сините ножове, а тя се блъснала в тях и отскочила, от нея паднали нови отломки. В този момент тя станала вече значително по-малка, но скоростта й още се увеличавала.
Найенезгани прелетял над черните ножове. Когато чул Скалата да стърже и да се разпуква над тях, той се обърнал.
Останал бил само сравнително дребен камък. Найенезгани спрял, после тръгнал към него.
Камъкът веднага се извъртял, променил посоката си и побягнал. Найенезгани се втурнал да го преследва на запад — чак отвъд реката Сан Хуан. Накрая го хванал, но голяма част от живота и разума на Скалата явно били изчезнали.