— Ти върви. Аз ще се оправя с тях. — Киташа я побутна към вратата.
Айона я погледна преценяващо. Не, дори и двуметровата й приятелка не можеше да издържи на атаките на трийсетина мъже наведнъж. Това си беше чисто самоубийство. Девойката отвори уста, но Киташа я накара да замълчи.
— Нито дума! Когато (не АКО, а КОГАТО) успееш да вземеш Окото на Салюна, аз ще те чакам тук и ще се ометем от това гадно място. Хайде, тръгвай, преди да са се опомнили. Трийсетина момченца не са проблем за мен.
Айона тръгна към залата. Преди да влезе се обърна да погледне как приятелката й ругае и предизвиква пазачите.
— В името на Тавинга, какви грозни копелета сте вие!
Като направи гримаса на отвращение, тя с вик се вряза в купчината мъже.
Принцесата поклати глава и престъпи прага. Трябваше да закрие очи, защото помещението бе озарено от яркото сияние на скъпоценния камък. Тя огледа залата. Около статуята на бога бяха разположени четири грозни скулптури. Представляваха голи мъжки тела с глави на змия, насекомо, чакал и сова, застинали в заплашителни пози. Покрай стените на огромното пространство, което между другото беше кръгло, имаше още много статуи, точно копие на първите четири. Малко стресната, Айона свали Кристалния меч от гърба си, където беше досега, и се приближи към Окото на Салюна. Внимателно подпъхна меча под камъка и с рязко движение го измъкна от устата на Ритох. Той звънна мелодично при удара си в пода и остана да лежи там като късче злато. Девойката се огледа напрегнато. Никакви отровни стрели или вода, бързаща да я удави. Нищо. Принцесата се наведе и взе златистото парче. Все още нищо. Тя въздъхна облекчено. И сякаш точно тази въздишка беше знакът, чакан от скулптурите. Изведнъж всички статуи в залата се размърдаха и тръгнаха към нея. Тогава Айона разбра. Мястото не бе защитено с обикновен капан, а с магия. Тя свали отново оръжието от гърба си и се приготви за жестока битка. Първо трябваше да се справи с четиримата в средата. С първия удар жената отнесе главата на насекомото. Вторият остави чакала с продупчено сърце, третият разпори корема на змията, а при четвъртия мечът влезе толкова дълбоко в главата на совата, че на Айона й трябваше известно време да го извади. Междувременно тя забеляза, че чакалът и змията отново са на крака. Значи трябваше наистина яко да ги удариш, а при всички тия доброволци наоколо… Но също така бе забелязала, че оръжието минава през чудовищата по-лесно, отколкото през обикновени хора. Това поне щеше да й спести малко енергия. Девойката заразмахва меча бясно в опит да си пробие път до стената, така че да не трябва да се пази отвсякъде — поне гърбът й да е защитен. Успя да се добере до нея и започна да коли съществата ритмично. Уповаваше се на своите необикновени сила и издръжливост. Но незнайният магьосник добре си бе свършил работата — всяко чудовище, което не беше без глава или насечено до невъзможност, бе неутрализирано само за малко. Айона започна да се отчайва. Все пак съществата бяха намалели малко. Но недостатъчно. Ако ги избиваше с това темпо, нямаше да издържи. Тя си наложи да не мисли за това и се съсредоточи в битката. Удари, вдигни меча, удари следващия, вдигни меча, удари пак, вдигни, удари, вдигни, удари, вдигни, удари… В този ритъм се изгубиха всичките й мисли, остана само желанието за живот. Да живееш, да оцелееш, дори когато няма надежда — на това се бе научила Айона още от малко дете. Времето загуби смисъл. Тя не знаеше откога продължава схватката и й беше безразлично. След цяла вечност, както й се стори, усети, че започва да се изморява. Но и враговете бяха доста намалели. Бяха останали не повече от десет. Принцесата продължи с ударите, ала мечът натежаваше все повече в ръката й. Накрая оцеляха само трима. На първия тя успя да отсече главата, на втория разцепи черепа до носа. Но докато се опитваше да извади оръжието си, усети нечии ръце да стискат гърлото й. Обърна се и се взря в студените очи на змийската глава. Ръцете я стискаха все по-силно и Айона усети, че е на прага на смъртта. Внезапно главата на чудовището отхвръкна и ръцете му се отпуснаха. Отзад стоеше Киташа с кървавия си меч в ръка.