— Ще се възползвам от това предложение, не се притеснявай — отговори Айона и тръгна след момичето.
Когато се скри от погледа на Киташа, тя отвори ръка и разгъна листчето.
ТРЯБВА ДА ПОГОВОРИМ В СТАЯТА ЗА РОБИ НА ГОРНИЯ ЕТАЖ
ВАЖНО Е!!! ЕЛА ВЕДНАГА!
Досега единственият човек, способен да й заповядва, беше Саная. Но девойката чувстваше, че трябва да отиде и да разбере какво става. Затова се качи по спираловидното стълбище и влезе в стаята за роби. Лирана вече я очакваше.
— Искам да ме слушаш внимателно и да не ме прекъсваш — започна момичето. Отговорът бе кимане. — Мъжете имат могъщ магьосник. Казва се Харниг. Учителката ти не е истинската Саная. Докато вие крадяхте камъка, те я отвлякоха и сложиха на нейно място един от своите подчинени. Групата, с която дойдох, също е съставена от мъже. Никой не е научил за магьосника, защото никой, който е знаел за него, не е бил оставян жив. Единствените изключения са мъжете, върху които действа магията, и аз, защото съм любимката в двореца, а и те смятат, че съм много малка, за да съм опасна. Аз носех вода и храна на истинската Саная. Тя е затворена в Подземията — най-ужасното място в Кралството. И оттам може да прави магии, но не по-силни от тези на Харниг. В групата мъже имаше едно момче, което бяха омагьосали да прилича на мен (мисля, че за късмет). Саная го омагьоса и сега той си мисли, че е Лирана, а аз тръгнах с останалите. Трябваше да те предупредя. Те носят и Бронзовата брадва — тоягата на Сабела. Но вашата велика магьосница е направила магия в залата с Окото на Салюна — това й коства цялата й останала магическа сила, — така че не се тревожи — завърши Лирана.
Айона постоя известно време мълчаливо, осмисляйки всичко.
— Значи трябва да убия учителката си и бегълките? Ами ако те са невинни? Ако ти си тази, която е омагьосана? Ако си тук, за да проливаш невинна кръв?
Лирана стоеше и чакаше мълчаливо.
— Не-е, има прекалено много неща, които потвърждават историята ти.
Момичето се усмихна.
Изведнъж отдолу се дочу вик и нещо тежко се строполи на пода.
Айона и Лирана хукнаха към стълбата. Когато стигнаха долу, видяха Сабела с тоягата си да влиза в залата. Киташа беше в безсъзнание на пода и струйка кръв се стичаше по челото й. Принцесата хвана ръката й и с облекчение установи, че има пулс. Тя бе готова да влезе след жените, но момичето я задържа.
— Имай доверие на Саная, ваше височество. Не влизай вътре. Ще влезем, когато всичко свърши.
Около минута нищо не се случи. След това започнаха крясъците. Айона запуши уши, но пак чуваше писъците на полудели от страх хора. Хора, които изпитваха неописуем ужас. Принцесата се радваше, че не може да види какво става с тях. След малко всичко затихна.
— Вече мога да вляза — каза Айона и тръгна, но Лирана отново я задържа.
— Все още е опасно. Остави на мен. Може да има някой оцелял или все още да действа магията.
Момичето влезе вътре. Чу се вик на умиращ човек.
— Наистина имаше един жив — отбеляза Лирана, излизайки. — Сега вече можеш да влезеш.
Айона влезе. Първото, което видя, бе, че камъкът липсваше. Второто, което видя, беше, че на пода лежаха телата на доста мъже с лица, застинали в гримаси на смъртен страх. Явно магията губеше силата си след смъртта. Най-отгоре на купчината лежеше тялото на Лирана. Бързи стъпки в коридора показаха, че убиецът й бяга. Принцесата се спусна след него, но спря, защото видя, че Киташа се съвзема. Докато двете се разберат, убиецът беше далеч напред. Двете яхнаха най-бързите коне, които намериха, и препуснаха след него. Мъжът също беше взел кон, но, за щастие, бе попаднал на най-бавната кранта от конюшните. Заради това те го настигнаха за по-малко от половин час, въпреки голямата му преднина. Магията все още действаше и двете девойки наблюдаваха гърба на Лирана, която яздеше далеч напред. Постепенно се приближиха на един изстрел разстояние и Айона вдигна лъка си. Беше й много трудно да застреля подобието на новата си приятелка. А и изстрел от гърба на препускащ кон не е най-лесното нещо на света. Но ето че безкрайните тренировки си казваха думата. Първата стрела не можа да уцели мъжа в момичешки образ, но мина доста близо. Втората одраска ръката му. Третата стрела прониза сърцето му. Той падна от коня си. Щом го достигнаха, девойките слязоха от конете и го погледнаха. На гърба му беше прикрепена Бронзовата брадва, а в ръце стискаше Окото на Салюна.