— Принцесо, хванах едно! Почти не се усеща, ама съм сигурна, че го държа. Давай да се връщаме.
Докато слизаха надолу, пак започнаха да чуват крясъците на Харниг. За по-сигурно и двете хванаха тайната мисъл.
— ЕЙ, ЩЕ МЕ ИЗНЕРВИТЕ И ЩЕ ВИДИТЕ ТОГАВА! НЕ МЕ КАРАЙТЕ ДА ВИ УБИВАМ! ИСКАМ ДА МЕ ЗАРАДВАТЕ! КАКВО НОСИТЕ? О, НЕ…
В същия момент Киташа се хвана за главата и закрещя:
— Махнете ги от мен, махнете ги!!! За бога, МАХНЕТЕ ГИ!!!
После пристъпът или каквото беше там премина и тя отново стисна здраво мисълта. Сега Айона видя най-ужасното създание през живота си, сякаш извадено от кошмарите й. То не можеше да бъде описано, освен че беше покрито с лиги и имаше големи и остри зъби. Създанието запристъпя към нея.
— Моля те, махни се!!! НЕ СЕ ПРИБЛИЖАВАЙ!!!
Съществото изчезна. Айона видя, че е изпуснала мисълта и отново я хвана, все още трепереща.
— Давай да свършваме по-бързо — помоли принцесата. — Тоя наистина смята да ни убива.
Още не бяха слезли от последното стъпало. Щом стъпиха върху „килима“ от скелети, силата на виденията намаля.
— АААААААААААААААААААА!!!
Те също видяха мисълта. Там пишеше с големи печатни букви:
АЗ МОЖЕХ ДА БЪДА ДОБЪР
Киташа хвана здраво тайната мисъл, а Айона извади Меча. С един удар тя почти раздели нещото. Буквите изпаднаха и мисълта остана празна. Принцесата извади магическия камък от пазвата си, където беше досега, и го пъхна вътре. Нов вик на болка разтърси тъмницата. „Нека това да ти е за всички животи, загубени заради теб!“ — помисли си Айона и хукна нагоре по стълбите. Отзад долетя викът на Саная:
— Като го пуснеш, затвори очи и се обърни с гръб!
Девойката усети как нещо леко премина край нея. Беше на мястото. Тя подхвърли мисълта, завъртя се с гръб и зачака. Ярка светлина заля всичко и едва не я ослепи, въпреки че беше с гръб и бе сложила ръце на очите си. След угасването на светлината, мракът й се стори непрогледен. Но скоро видя мъждукащото пламъче на факлата и тръгна надолу.
— Наистина ли го убих? — Айона още не беше съвсем сигурна в победата.
— Уби го и още как! Браво, миличка, по-смела от теб едва ли има на земята — похвали я магьосничката. — Какво ще кажеш сега да ми отключиш гадните окови и да се махаме от тая проклета половина, а?
Трите изкачиха за последен път каменното стълбище и излязоха навън на светлината на залязващото слънце и при глъчката на тълпата. Един последен трус разтърси земята и после всичко замря. „Предсмъртен гърч“, помисли си Айона. Трите жени тръгнаха, прекараха една чудесна нощ заедно, недалеч от границата, и на другия ден вечерта си бяха у дома. Но когато се върнаха, откриха, че нов проблем чака разрешаването си. Защото да си жител на Кралството означаваше все нови и нови проблеми, а магьосничката, принцесата и крадлата бяха негови жители до дъното на душата си.
5 февруари 1998 година