— Все същата лошотия като Тъмния!
— Нали Дракона е разрушил света, че кой друг?
— Той го е започнал! Той е докарал Времето на лудостта!
— Знаем ги ние пророчествата! Когато Дракона се прероди, най-лошите кошмари ще ти се сторят най-невинни сънища!
— Ама този е само един от поредните Лъжедракони. Не може да е друго!
— Че каква е разликата? Не помните ли последния Лъжедракон? И той започна война. Хиляди души загинаха, така ли е, Фейн? Той обсади Иллиан.
— Дошло е времето на Злото! Никой не беше се обявявал за Преродения Дракон от двайсет години, а сега ги имаме трима, само за последните пет години. Зли времена! Вижте само какво е времето!
Ранд, Мат и Перин се спогледаха. Очите на Мат бяха грейнали от възбуда, но Перин се беше намръщил загрижено. Ранд помнеше всички приказки за мъже, самообявили се за Възкръсналия Дракон, и макар всички те да се бяха оказали Лъжедракони. загивайки или изчезвайки, без да изпълнят пророчествата, деянията им се бяха оказвали достатъчно гибелни. Цели държави се бяха разцепили от битки и немалко големи градове и градчета бяха опожарени. Хората гинеха като есенни листа, бежанците изпълваха пътищата като стада овце. Така поне разправяха амбулантите и търговците и никой здравомислещ човек от Две реки не се съмняваше в разказите им. Светът щеше да свърши, поне така твърдяха някои, когато се прероди истинският Дракон.
— Престанете! — изкрещя най-сетне кметът. — Запазете тишина! Престанете да се пените със собственото си въображение. Да оставим господин Фейн да ни разкаже за този Лъжедракон. — Хората един по един се смълчаха, но Кен Буйе отказваше да се съобрази с благоразумната подкана на кмета.
— Наистина ли е Лъжедракон? — попита кисело покривчията.
Господин ал-Вийр примигна изненадан и му кресна:
— Не се дръж като глупак, Кен! — Но Кен бе успял отново да наостри тълпата.
— Не може да е Преродения Дракон! Светлината да ни е на помощ, не може да е той!
— Ти си глупак, Кен! Сам си търсиш белята, нали?
— Още малко и ще спомене името на Тъмния! Ти си обладан от Дракона, Кен Буйе! Искаш всички да пострадаме!
Кен предизвикателно изгледа гълчащите го и надигна ядосано глас:
— Аз не чух Фейн да казва, че е Лъжедракон. А вие? Вижте сами с очите си! Къде са посевите, дето по това време трябваше да са израсли до коляно, че и повече? Защо още цари зима, след като от месец насам вече трябва да е пролет? — Последваха яростни викове Кен да си държи езика зад зъбите. — Няма да млъкна! И на мен тази приказка никак не ми харесва, но няма да си крия главата под коша, докато дойде някой от Таренов сал да ми пререже гърлото. И няма да вися тук за удоволствие на Фейн, стига толкоз. Кажи ни го ясно, амбуланте. Какво си чул? А? Този човек Лъжедракон ли е?
Ако и да беше притеснен от лошите вести, които им носеше, или от това, че е разбунил толкова тълпата, Фейн не го издаде. Само сви рамене и се почеса по носа с кокалестия си пръст.
— Колкото за това, може ли някой да каже със сигурност, преди да е свършило? — Замълча и огледа тълпата, предвкусвайки какъв ще е откликът при следващите му думи, като че ли му беше много забавно. — Това, което знам — продължи той небрежно, — е, че може да владее Единствената сила. Другите преди него не можеха. Но този може да прелива. Земята се разтваря пред нозете на враговете му, а яките градски стени рухват под вика му. Мълнии връхлитат, когато извика, и удрят там, където посочи. Това чух, и то от хора, на които вярвам.
Стъписаният народ замлъкна. Ранд се обърна към приятелите си. Перин явно си представяше неща, които не му харесваха, но Мат тръпнеше от възбуда.
Трам, чието лице изглеждаше малко по-напрегнато от обичайното, пристъпи до кмета, но преди да заговори, Евин Фингар изведнъж изписка:
— Той ще полудее и ще умре! Според преданията мъжете, които преливат Силата, полудяват и после чезнат от болест и загиват. Само жени могат да се докоснат до нея. Той не го ли знае?
— Ти да мълчиш, сополанко! — изръмжа Кен и размаха юмрук пред лицето му. — Дръж се прилично и остави тези неща на възрастните. Пръждосвай се веднага оттук!
— По-спокойно, Кен — сряза го Трам. — Момчето просто е любопитно. Не се дръж глупаво.
— Дръж се подобаващо за възрастта си — добави Бран. — И запомни най-после, че си член на Селския съвет.