На следващия ден към обяд вече бях се отегчил. Джими почти не говореше и макар че доброто му настроение бе започнало да се връща, той толкова се престараваше с мерките за сигурност, че даже се замисли в продължение на трийсет секунди, преди да приеме предлаганото му от мен кафе.
Не че толкова ми се ядеше риба, ами просто за да направя нещо, аз отстъпих щурвала на Джими, щом видях ескадрата от риба луна, подгонила огромния пасаж от сардини пред нас.
— Просто поддържай същия курс — разпоредих се аз и се спуснах към каютата. Гътри ме следеше внимателно, облещил подутото си мораво лице, докато аз надничах в каютата и наблюдавах Матерсън, който бе отворил барчето и си сипваше джин с тоник. При положение че получавах седемстотин и петдесет на ден, реших да не се правя на стиснат. От два дена не беше си показвал носа от каютата.
Пристъпих към шкафчето с принадлежности и измъкнах две блесни. Когато пресякохме дирята на пасажа, улових една риба луна и я измъкнах, докато тя се мяташе, проблясвайки като злато на слънцето.
После събрах кордата и я навих, прокарах острието на големия си рибарски нож през бруса, за да го наточа, и изкормих рибата от отвора на ануса към хрилете, след което измъкнах от корема й кървавите вътрешности и ги запратих в килватера.
Двете чайки, които се рееха и въртяха над главите ни, изграчиха алчно и незабавно се спуснаха към отпадъците. Възбудата им привлече и други и само след няколко минути зад кърмата се появи цяло ято от крещящи и пърхащи птици.
Но тяхната глъчка не бе толкова силна, че да заглуши щракането на метал непосредствено зад гърба ми, непогрешимия звук от зареждането на автоматичен пистолет, чийто затвор се изтегля назад, за да бъде зареден и да освободи ударника. Без да се замислям, прехвърлих големия рибарски нож в дясната си ръка и се приготвих за светкавично мятане, докато се извръщах и се хвърлях по очи върху палубата с едно-единствено движение, омекотявайки падането с пети и лява ръка, а ножът се извиси над дясното ми рамо, преди да излети в мига, в който се премерих в целта.
Майк Гътри държеше в дясната си ръка голям автоматичен пистолет. Старомоден флотски осемнайсетмилиметров убиец, с който можеш да направиш такава дупка в гърдите на човек, че през нея да премине и лондонско такси.
Две бяха причините, поради които Гътри не остана закован с дългото тежко острие на рибарския нож към облегалката на стола. Първо, защото пистолетът не беше насочен към мен и, второ, заради появилото се комично изражение върху моравочервеното му лице.
Задържах изхвърлянето на ножа, прекъсвайки инстинктивното замахване с огромно усилие на волята, и се втренчих в него. Той разбираше, че е бил на косъм от смъртта, а появилото се върху треперещите му, подути от слънцето устни хилене, беше насилено и неубедително. Изправих се и забих ножа в дъската за рязане на стръвта.
— Имай милост към себе си — спокойно му казах аз. — Недей да въртиш тая играчка зад гърба ми.
Тогава Гътри се засмя, придавайки си отново заплашителен и самоуверен вид. Извъртя стола си и се прицели над кърмата. Даде два изстрела, чийто трясък заглуши шума от двигателите на „Танцуващата“, а острият мирис на барут се разнесе от вятъра.
Две от кръжащите чайки се пръснаха като уродливи букети от кръв и пера, накъсани на парчета от едрокалибрените куршуми, а останалите от ятото се разлетяха с уплашени крясъци. От начина, по който се пръснаха птиците, разбрах, че Гътри е заредил пистолета си с експлодиращи куршуми, от което оръжието ставаше още по-опасно, отколкото с обикновен заряд.
Той обърна стола си обратно, за да застане с лице към мен, и духна в дулото на пистолета като Джон Уейн. Стрелбата с тежкокалибреното оръжие беше доста впечатляваща.
— Голяма работа си — похвалих го аз и тръгнах към стълбичката на мостика, но Матерсън бе застанал на вратата на каютата с чаша джин в ръка и докато минавах покрай него, заговори тихо.
— Сега вече знаем кой си ти — изрече той с неговия тих мъркащ глас. — Досега не можехме да се сетим откъде те познаваме.
Зяпнах го изненадано, а той извика през мен към Гътри:
— Нали вече ти е ясно кой е? — Гътри поклати глава. Стори ми се, че не може да повярва на очите си. — Тогава имаше брада, я си спомни — оная размазана моментална снимка.
— Господи! — възкликна Гътри. — Хари Брус! — при споменаването на името на висок глас след толкова много години усетих, че леко потръпвам. Надявах се, че е забравено завинаги.