— Хари Флечър, надявам се, че ме чуваш — ниският му, добре обработен глас бе придобил по-остра нотка от усилвателя. — Довечера възнамерявам да организирам едно представление, което ще те убеди в необходимостта да ни сътрудничиш. Моля те да застанеш на място, откъдето ще можеш да виждаш. Ще останеш очарован. В девет часа довечера, на горната палуба на същия този кораб. Определяме си среща, Хари. Не пропускай представлението.
Подаде мегафона на един от помощниците си и заслиза надолу.
— Ще сторят нещо лошо на Шери — промърмори Чъби и запремята отчаяно пушката в скута си.
— Ще го разберем в девет часа — казах аз и проследих офицера с мегафона, който се спусна от палубата в моторницата. Започнаха да обикалят бавно около острова, спирайки се на всяка половин миля, за да повтарят поканата на Сюлейман Дада към мен край притихналите брегове. Той много държеше да я приема.
— Добре, Чъби — погледнах към часовника си аз. — Разполагаме с още няколко часа. Ще сляза до лагера. Продължавай да наблюдаваш.
Лагерът беше претърсен и обран от всичко по-ценно, а екипировката и провизиите ни бяха потрошени и разхвърляни из пещерите — но нещичко все пак бе останало.
Открих пет туби с гориво и ги скрих заедно с всичко друго, което можеше да ни бъде от полза. После пропълзях предпазливо към горичката, където открих с облекчение, че скривалището на касата, златната глава на тигъра и складираните муниции беше непокътнато.
Грабнах петгалонов бидон с питейна вода и три консерви с говеждо и зеленчуци и се покатерих отново на скалите, където ме чакаше Чъби. Нахранихме се и аз рекох на Чъби:
— Легни да поспиш, ако можеш. Предстои ни дълга и тежка вечер.
Той изръмжа нещо под носа си и се търколи на тревата като голяма кафява мечка. Скоро захърка тихо и равномерно.
Изпуших три пури бавно и замислено, но едва когато слънцето започна да залязва, ми дойде направо гениална мисъл. Тя бе толкова проста и ясна, толкова лесно приложима, че веднага ме обзеха съмнения и я обмислих още веднъж внимателно.
Вятърът беше утихнал и когато окончателно взех решението си, бе вече съвсем тъмно. Докато премислях всичко, усмивката не слизаше от лицето ми и кимах одобрително.
Катерът бе ярко осветен, всичките му илюминатори светеха, а два прожектора хвърляха ярки снопове светлина върху горната палуба, така че тя приличаше на празна сцена.
Събудих Чъби и двамата отново се нахранихме.
— Хайде да слезем на брега — предложих аз. — Оттам ще можем да гледаме по-добре.
— Може да е някаква клопка — навъсено ме предупреди Чъби.
— Едва ли. Всички са на борда и се държат така, сякаш имат всички козове. Шери все още е в ръцете им. Не им трябва да опитват разни евтини номера.
— Мой човек, ако само се опитат да направят нещо на момичето… — не довърши Чъби и стана. — Добре, хайде да тръгваме.
Спуснахме се безшумно и предпазливо надолу към горичката с готови за стрелба оръжия и с пръсти на спусъците, но нощта бе спокойна и горичката — безлюдна.
Спряхме се сред дърветата в горната част на плажа. Катерът бе само на двеста ярда от нас и аз се облегнах на ствола на една палма, откъдето насочих бинокъла към него. Той се виждаше толкова ясно и отчетливо, че успях да прочета надписа върху капака на кутията с цигари, от която единият часовой си извади и запали цигара.
Бяхме заели места на първия ред, за да наблюдаваме подготвеното от Сюлейман Дада представление, каквото и да бе то, но усетих някакво неприятно предчувствие. Знаех, че ни предстои да видим нещо ужасно, и почувствах, че ме побиват тръпки.
Свалих бинокъла и прошепнах тихо на Чъби:
— Дай да си сменим оръжието — и той ми подаде дългоцевната карабина, вземайки автомата.
Предпочитах точността на карабината „ФН“, за да държа под обстрел палубата на катера. Аз, естествено, не можех да направя нищо, докато Шери все още не беше пострадала, но ако онези й стореха нещо — щях да направя така, че тя да не страда сама.
Коленичих до ствола на палмовото дърво, нагласих визьора за нощна стрелба и се прицелих точно в главата на часовоя на палубата. Установих, че от мястото, където бях застанал, спокойно мога да го уцеля в слепоочието. Доволен от откритието си, отпуснах пушката в скута си и се заех да чакам.
Прииждащите от блатата комари свиреха около ушите ни, но Чъби и аз не им обръщахме внимание и седяхме неподвижно. Копнеех за една пура, за да се разсея от обзелото ме нервно напрежение, но трябваше да се откажа от подобно удоволствие.