Времето минаваше много бавно и започнаха да ме обземат нови страхове, от които чакането ми се струваше още по-дълго, отколкото беше в действителност, но накрая, няколко минути преди определения час, на борда на катера отново започна някакво раздвижване, Сюлейман Дада отново се изкачи на мостика с помощта на подчинените си. Той се потеше обилно и потта беше се просмукала подмишниците и по гърба на белия му униформен кител. Досещах се, че беше прекарал времето до определения час, пийвайки си честичко от уискито, с което несъмнено беше се снабдил от моите собствени запаси, задигнати от пещерата.
Дада се смееше и шегуваше с хората около него, огромното му шкембе се подрусваше, а подчинените му се хилеха угоднически. Шумните им смехове се разнасяха над водата и стигаха чак до брега.
Сюлейман беше придружаван от Мани Ресник и русата му приятелка. Мани беше гладко сресан и както винаги небрежно-елегантен. Стоеше малко встрани от другите, гледайки с надменен и студен поглед. Държането му беше като на възрастен, попаднал на детско тържество и комуто е крайно отегчително и много неприятно да се занимава с децата.
За разлика от него Лорна Пейдж изглеждаше развълнувана и очите й блестяха като на момиче преди първата любовна среща. Тя се шегуваше със Сюлейман Дада и се навеждаше нетърпеливо над перилата, поглеждайки към безлюдната палуба. Насочих мощния бинокъл към нея и успях да зърна червенината по бузите й, която съвсем не беше от руж.
Бях съсредоточил вниманието си върху нея и едва когато почувствах, че Чъби се размърда изведнъж неспокойно до мен и изръмжа тревожно, насочих бинокъла надолу към палубата.
Видях Шери, застанала между двама от униформените моряци. Те я държаха за ръцете, а тя изглеждаше мъничка и крехка в сравнение с двамата мъже.
Все още беше облечена в дрехите, които бе навлякла набързо сутринта, и косата й беше разчорлена. Лицето й изглеждаше измъчено и напрегнато, но след като я разгледах внимателно, видях, че тъмните кръгове под очите й като от безсъние всъщност бяха синини от побой. Обхванат от силен гняв, установих също, че устните й бяха подути и отекли, сякаш бяха я ужилили пчели. Една от бузите й също беше силно подута и насинена.
Бяха я били и ритали. След като я разгледах подробно, успях да видя върху синята й буза тъмни петна от засъхнала кръв, а когато единият от пазачите й я повлече грубо, за да я обърне с лице към брега, забелязах, че едната й ръка беше грубо превързана — и бинтовете бяха изцапани или с кръв, или с някакво лекарство.
Изглеждаше уморена и отпаднала, влачейки се с последни сили. Яростта ми пречеше да разсъждавам нормално. Искаше ми се да накажа хората, които бяха причинили страданията на Шери, и вече бях започнал да вдигам карабината с треперещи от омраза ръце, но успях да се овладея. Стиснах силно очи и поех дълбоко дъх, за да се успокоя. Щях да им отмъстя — но подходящият миг все още не бе настъпил.
Когато отново отворих очи и нагласих бинокъла, Сюлейман Дада бе вдигнал мегафона.
— Добър вечер, Хари, скъпи ми приятелю. Сигурен съм, че си разпознал младата дама — посочи със замах той към Шери, а тя го погледна с досада. — След като я разпитахме обстойно със средства, които за съжаление й причиниха малко неприятности, най-накрая се уверих, че тя наистина не знае нищо за местонахождението на съкровището, от което се интересуват моите приятели, а и самият аз. Тя ми заяви, че ти си го скрил — преди да продължи, замълча за малко и изтри потеклата по лицето му пот с хавлиената кърпа, която му подаде един от моряците. — Тя вече не представлява никакъв интерес за мен — освен като евентуално средство за размяна.
Направи знак и хората му заблъскаха Шери към стълбата. Когато тя се скри от погледа ми, почувствах, че стомахът ми се сви на топка. Не знаех дали някога ще я видя отново жива.
Четирима от подчинените на Сюлейман се строиха на празната палуба. Всички бяха разсъблечени до кръста и светлините на прожекторите заиграха върху тъмните им мускулести тела.
Всеки един от тях държеше мотика с дръжка от яко дърво. Застанаха в кръг на откритата палуба. После двама матроси изблъскаха някакъв човек по средата на образувания кръг. Ръцете му бяха завързани на гърба. Пазачите му застанаха от двете му страни и го накараха да се завърти бавно в кръг и да покаже лицето си на всички страни, а по мегафона забумтя гласът на Сюлейман Дада.
— Не знам дали го помниш.
Взрях се в приведената фигура на непознатия, облечен в груби затворнически дрехи, които висяха омачкани и мръсни на измършавялото му тяло. Кожата му беше восъчно бледа, очите му бяха хлътнали дълбоко, а разрошената му руса коса висеше на мръсни кичури по лицето му. Отдавна небръснатата му брада бе русолява и рядка.