Опитвах се да се освободя от прегръдката му, ритайки и блъскайки с колене и лакти, но усилията ми не доведоха до нищо съществено и не правеха никакво впечатление на исполина. Тъкмо обратното, обхваналите ме мощни ръце започнаха да стягат още по-силно, сякаш тялото ми бе обвито от някакъв огромен питон. Тутакси усетих, че ме обзема паника. Дърпах се и се борех като обезумял в обятията му без никакъв резултат, а когато натисна с още по-голяма сила върху мен, дишането му стана тежко, гърдите му започнаха да свирят и той започна да ме превива, изгърбвайки мощните си рамене и принуждавайки ме да превия гръб така, че още малко и гръбнакът ми щеше да се пречупи.
Извих главата си назад, посегнах с разтворена уста и забих зъбите си в широкия сплескан нос. Захапах здраво, изпълнен с отчаяние, и почувствах съвсем ясно как зъбите ми разкъсаха кожата и хрущяла на носа му, а устата ми мигновено се напълни с топла солена кръв с метален привкус. Също като някой пес на борби с кучета аз започнах да го давя и да дърпам носа му.
Сюлейман изрева от болка и ярост. Отпусна мощната хватка, с която едва не пречупи тялото ми, и се опита да изтръгне лицето си от яката ми захапка. В мига, в който ръцете ми останаха свободни, извих рязко тялото си и успях да стъпя здраво с двата крака на твърдия мокър пясък, така че можех да вдигна крак за удар. Той бе толкова зает с опитите си да измъкне носа си от зъбите ми, че не можа да избегне удара, и докато политаше назад, аз го изпуснах от захапката си, откъсвайки парче живо месо.
Изплюх отвратителната хапка, но топлата му кръв потече надолу към брадичката ми и едва устоях на изкушението да се спра и да я изтрия.
Сюлейман Дада бе паднал по гръб, захвърлен върху пясъка като някаква огромна осакатена черна жаба, но нямаше да остане задълго безпомощен, трябваше да му нанеса поразяващ удар, и то в единствената уязвима част на тялото му.
Скочих високо във въздуха и при падането исках да му нанеса удар с коляно в гърлото. Целта ми бе да го блъсна с цялата тежест на тялото си, увеличена от ускорението, и да смажа ларинкса му.
Но той бе бърз като кобра, вдигна двете си ръце, за да предпази гърлото си, и ме хвана, когато се строполих върху него. Пак обгърна тялото ми с дебелите си черни ръце и двамата се затъркаляхме надолу по брега, вкопчени един в друг, в топлата плитка вода на лагуната.
И най-елементарното сравнение на теглото на двама ни показваше, че той ме превъзхожда. Покачи се върху мен, от разкъсания му нос капеше кръв, а той продължаваше да реве от ярост. Натисна ме в плитчината с цялата си сила, бутайки главата ми под повърхността на водата и мачкайки гърдите ми.
Започнах да се давя. В дробовете ми сякаш се разгоря огън, а от невъзможността да дишам пред очите ми заиграха безброй искрици. Усещах, че силите ме напускат и че почвам да губя съзнание.
Когато се разнесе изстрелът, звукът му бе тъп и приглушен. Не разбрах какво точно стана, но после почувствах, че Сюлейман Дада потръпна и се вцепени, силите му започнаха да го напускат, а тежкото му тяло се плъзна встрани и падна във водата.
Седнах, кашляйки и поемайки въздух с широко отворена уста, а от косата ми се стичаха струйки вода и пълнеха очите ми. Видях на светлината на падналото фенерче Шери Норт, която бе коленичила на пясъка досами водата. Все още стискаше карабината с превързаната си ръка, а лицето й беше пребледняло и изплашено.
Сюлейман Дада плуваше по лице в плитката вода до мен и полуголото му тяло проблясваше мътно като заседнал в плитчините кит. Изправих се бавно със стичаща се от дрехите ми вода и тя ме зяпна, ужасена от онова, което беше направила.
— О, Господи — прошепна Шери, — ами че аз го убих. О, Боже!
— Скъпа — изпъшках аз. — Това е най-добрата ти постъпка през целия ти живот — и тръгнах залитайки към мястото, където лежеше Чъби.
Той се опитваше да седне с неуверени движения.
— Спокойно, Чъби — заповядах му аз и вдигнах фенерчето. По ризата му имаше прясна кръв, разкопчах я и разкрих мощните му кафяви гърди.
Раната му беше ниско вляво, но куршумът беше пробил белия дроб. Видях пенещите се мехурчета, които излизаха от тъмната дупка при всяко вдишване. Виждал съм достатъчно огнестрелни рани, за да мога да кажа, че съм специалист, и разбирах, че раната на Чъби бе много лоша.