А сега се носехме право към пролома и Джими ни водеше към зиналата му паст.
— Добре, Джими — извиках аз. — Дотук сме — дадох газ и промених курса, насочвайки се към открито море, и чак тогава се извърнах към побеснелия от гняв Джими.
— Но ние почти бяхме стигнали — избухна той. — Можехме да се приближим още малко.
— Някакви недоразумения ли имаш, малкият? — провикна се Гътри откъм каютата.
— Не, всичко е наред — викна в отговор Джими, а после се извърна ядосано към мен. — Но нали се споразумяхме, мистър Флечър…
— Нека да ти покажа нещо, Джеймс… — и го поведох към окачената карта. Върху флотската карта проломът бе лаконично отбелязан с едно-единствено означение от трийсет клафтера, без никакво наименование и без никакви указания за плаване във водите му. Нанесох бързо с молив местоположението на двата крайни върха на Тримата старци спрямо пролома, а после измерих с транспортир ъгъла между тях.
— Точен ли съм? — попитах аз, а той се втренчи в изчисленията ми.
— Точно е, нали? — настоях аз и той кимна с неохота.
— Да, точно там е мястото — потвърди Джими, а аз започнах да му разказвам всичко, което знаех за Топовния пролом.
— Но ние трябва да се доберем дотам — рече той, когато свърших, сякаш не бе чул нито дума.
— В никакъв случай — отсякох аз. — Единственото място, от което се интересувам сега, е Гранд Харбър на остров Сейнт Мери — и поех курс към острова. Според мен взаимоотношенията ми с тях бяха приключили.
Джими се спусна по стълбата и се появи след няколко минути с подкрепление — Матерсън и Гътри, — като и двамата изглеждаха побеснели от гняв.
— Само ми кажете да откъсна ръката на това копеле, а после ще го пребия до смърт с нея — с наслада изрече Гътри.
— Хлапакът твърди, че се отказвате — полюбопитства Матерсън. — Но това не може да е вярно, нали?
Обясних още веднъж какви са опасностите при Топовния пролом и те веднага отрезняха.
— Закарайте ме колкото се може по-близо — аз ще преплувам останалата част — примоли се Джими, но аз отговорих направо на Матерсън:
— Но така е съвсем сигурно, че ще го загубите. Нали не искате подобен риск?
Той не ми отговори, но разбирах, че Джими е прекалено ценен за тях, за да предприемат подобен риск.
— Нека да опитам — настоя Джими, но Матерсън поклати ядосано глава.
— Ако не можем да влезем в пролома, нека поне да обиколя рифа с шейната — продължаваше Джими, а аз разбрах какво караме на предната палуба под брезентовото платнище.
— Само да обиколя няколко пъти край челото на рифа и да мина край входа на пролома — умолително каза той, а Матерсън погледна въпросително към мен. Подобни възможности не се удават така често, поднесени на сребърен поднос. Знаех, че мога да прекарам „Танцуващата“ на една плюнка разстояние от корала, без да се излагам на опасност, но смръщих загрижено вежди.
— Опасността е дяволски голяма — но ако се договорим за още известна сума, която да покрие риска…
Хванал бях Матерсън натясно и го принудих да ми плати извънредно за още един ден — петстотин долара, предварително платени.
Докато уреждахме плащането, Гътри помагаше на Джими да развие шейната и да я занесе назад към каютата.
Скрих пачката банкноти и тръгнах към кърмата, за да приготвя въжетата за буксир. Шейната беше красиво изработен тобоган от неръждаема стомана и пластмаса. На мястото на плъзгачите за сняг бяха поставени къси перкообразни лостове, кормило и подводни криле, управлявани чрез къса ръчка, монтирана под закриващия пилота щит от фибростъкло.
На носа й имаше халка за буксирното въже, с което щях да я тегля в килватера на „Танцуващата“. Джими щеше да легне по корем зад прозрачния щит, дишайки от въздуха под налягане в двата резервоара, вградени към шасито на шейната. Върху командното табло имаше уреди, показващи дълбочината и налягането, както и компас с хронометър. С лоста за управление Джими можеше да контролира дълбочината на потапяне на шейната и да завива наляво и надясно край кърмата на „Танцуващата“.