— Кълна се.
— Искаш ли да поставим въздушен балон?
— Да, ще го издигна с въздушен балон и после ще го изтеглим надалече от рифа.
Насочих предпазливо „Танцуващата“ на заден ход към жълтия балон, който се клатушкаше игриво сред застрашителните коралови дълбини на пролома.
— Повече не мога да се приближавам — извиках надолу към палубата, а Джими ми махна с ръка, че ме е разбрал.
Той се затътри като патица назад към кърмата и заоправя екипировката си. Взел беше два въздушни балона, както и брезентовото покривало за шейната, омотано цялото с найлоново въже.
Видях, че проверява местоположението на жълтия балон с компаса на ръката си, после погледна отново нагоре към мен, преди да скочи заднешком зад кърмата, и изчезна.
Под кърмата се появи бяла ивица от равномерно издишвания въздух, която започна да се отдалечава по посока на рифа. Гътри отпускаше завързаното за тялото му въже.
Задържах „Танцуващата“ на място, подавайки на преден и на заден ход и запазвайки разстоянието от сто ярда до южния край на пролома.
Изпусканите от Джими мехурчета бавно се приближаваха към жълтия балон, а после силно забълбукаха до него. Той работеше под балона и аз си представих как закрепва празните въздушни балони към предмета с найлоновите връзки. Сигурно му беше доста трудно да закрепи обемистите балони заради течението, което засмукваше и влачеше встрани. След като веднъж закрепеше връзките, той можеше да започне да пълни балоните с въздух от кислородните бутилки.
Ако Джими бе точен в преценката си за размера на мистериозния предмет, нямаше да е необходимо да вкарва много въздух, за да го повдигне от дъното, а след като го избуташе нагоре, ние можехме да го изтеглим на безопасно място и да го качим на борда.
Успях да задържа „Танцуващата“ на място в продължение на пет-десет минути, а после съвсем внезапно на повърхността изскочиха туловищата на две лъскави зелени кълбета. Въздушните балони бяха изплували — значи Джими беше повдигнал плячката си.
Веднага щом изплуваха напълнените балони, до тях се появи обвитата му с качулка глава и той вдигна право нагоре дясната си ръка. Даваше ни знак да започнем да теглим на буксир.
— Готови? — извиках към палубата на Гътри.
— Готови!
Той бе затегнал въжето и аз потеглих предпазливо от рифа, пълзейки съвсем бавно, за да не закача балоните и да ни ги пробия.
На петстотин ярда от рифа изключих от скорост и тръгнах да помогна да изтеглим плувеца и огромните му въздушни балони.
— Стой на мястото си — изръмжа ми Матерсън, щом се приближих към стълбата, а аз свих рамене и се върнах зад щурвала.
„Да вървят по дяволите“, рекох си аз и запалих пурата си, но не можех да се отърва от глождещото ме любопитство, докато те се трудеха с въздушните балони и ги изтегляха към носа на яхтата.
Помогнаха на Джими да се покачи на борда, а той свали от раменете си тежките кислородни бутилки, отпускайки ги върху палубата, след което свали от лицето си предпазните очила.
Възбуденият му писклив глас се разнесе чак до мостика, където бях се надвесил над перилата.
— Ама че късмет! — викна той. — Та това е…
— Затваряй си устата! — предупреди го Матерсън и Джими млъкна, а тримата вдигнаха очи към мен, извръщайки глави към мостика.
— Не ми обръщайте внимание, момчета — засмях се аз и размахах весело пурата си. Те се извърнаха и се скупчиха един до друг. Джими зашепна, а Гътри се провикна „Мили Боже!“ и удари Матерсън по гърба, след което всички завикаха радостно, скупчени на перилата, и започнаха да дърпат нагоре въздушните балони с прикрепения към тях товар. Действията им бяха доста несръчни, защото „Танцуващата“ се клатеше силно, а аз се надвесих от мостика, разяждан от любопитство.
Останах обаче напълно разочарован и раздразнен, когато установих, че Джими се е погрижил да увие плячката си с брезентовото покривало за шейната. На борда се появи някакъв просмукан с вода раздърпан вързоп от брезент, увит отвсякъде с найлоново въже.
Очевидно беше тежък, защото виждах с какъв труд го измъкват, но не беше обемист — размерите му бяха на малък куфар.
Положиха го върху палубата и го заобиколиха с грейнали лица. Матерсън ми се усмихна.
— Е, добре, Флечър. Ела да хвърлиш един поглед.
Всичко беше добре изработено — той умело си играеше с моето любопитство. Внезапно ми се прищя да разбера какво са измъкнали от морето. Захапах пурата и се спуснах по стълбата, забързан към групичката мъже на носа. Бях на средата на предната палуба, съвсем на открито, когато усмихващият ми се Матерсън тихо рече:
— Сега!
Едва тогава разбрах, че съм попаднал в клопка и мозъкът ми започна да работи толкова бързо, че всичко останало ми се струваше да става с извънредно бавни движения.