— Навярно е заради смесването на огромно количество фактори — заяви Бисиса.
— Но, Бисиса — възрази Джош. — Не е ли очарователно — мамути в Париж! Саблезъби тигри около Колизея в Рим! Истински калейдоскоп от странни явления.
— Така е. Но когато се смесят популациите, голяма част от животните измират. Представи си само — съвместно съществуване на животни от Ледниковата епоха, съвременни градове, растения кой знае от какви времена и климат, който не отговаря нито на едното, нито на другото. Тези, които са оцелели след Хроносрива, имат само две възможности — да изядат съседа си или да бъдат изядени.
— Също като нас — обади се Абдикадир. — Ние също не можем да търпим да се смесваме, нали?
— Сега едни видове ще се размножават, а други ще изчезват — продължи Бисиса. — Затова претърпяхме и онова нашествие на насекоми. Чудя се как още не ни е споходила някоя епидемия?
— Защото хората сме малко и разпръснати — обясни Абдикадир. — Поне в това извадихме късмет…
— Но птиците ги няма! — пак се върна на любимата си тема Джош.
— Птиците, Джош — рече Бисиса, — са чувствителни на всякакви промени. Те обитават влажни региони и крайбрежието — все места, които най-силно са пострадали от промяната. Но все пак загубата им е лош знак.
— Дали да не предприемем нещо? — попита Джош.
— Какво например? — засмя се Абдикадир.
— Подиграваш ми се, нали? — ядоса се Джош и размаха ръце, сякаш търсеше из въздуха идеи. — Ами… да съберем оцелелите видове в зоопарк. А също и растенията. Птиците и насекомите — особено птиците! А после, когато климатът се успокои, да ги пуснем на свобода…
— И да оставим на Райската градина да израсте отново? — Бисиса се подсмихва. — Мили Джош, никой не ти се подиграва. Трябва да го предложим на Александър — сигурно и той ще се съгласи. Но виж, съхраняването на екосферата е почти невъзможен процес. И преди не сме я разбирали из основи. Това са огромни по мащаби динамични процеси. Измирането на видовете е неизбежно, то се случва във всички времена и периоди. Колкото и да се стараем, няма да успеем да запазим всички.
— Тогава какво да направим? — не се предаваше Джош. — Да вдигнем ръце и да се откажем?
— Не — отвърна Бисиса. — Но трябва да се примирим с ограничените си възможности. Ние сме наистина много малко. Не можем да спасим този свят, Джош. Не знаем дори как да го направим. По-важното сега е да спасим себе си. Трябва да сме търпеливи.
— Търпеливи, да — повтори Абдикадир. — Хроносривът разкъса този свят за частици от секундата. А възстановяването му ще отнеме векове…
— И това няма нищо общо със съдбата — въздъхна Джош. — Ако боговете на Окото са били толкова мъдри да разкъсат пространството и времето, как не са предвидили последствията?
Замълчаха, загледани в джунглите на Гърция — гъсти, негостоприемни, страховити.
41
Зевс-Амон
Италия беше безлюдна като Гърция. Не намериха и следа от градовете държави, за които знаеха македонците, нито от съвременни градове от времето на Бисиса. Нямаше го и пристанището в устието на Тибър, където римските корабостроители бяха създали могъщия имперски флот.
Александър бе заинтригуван, когато му разказаха, че Рим — по негово време само един амбициозен град държава — ще се превърне в империя, която да съперничи на неговата. После нареди да сковат няколко лодки, с които се отправиха нагоре по реката.
Седемте хълма на града се виждаха отдалеч. Но районът беше пуст, ако се изключеха няколко паянтови укрепления на един от хълмовете — там, където щяха да се издигнат дворците на цезарите. Александър сметна всичко това за шега на историята и реши великодушно да подари живота на бъдещите си съперници.
Прекараха нощта на лагер край едно тресавище, на мястото, където трябваше да се издига Римският форум. Същата нощ видяха още едно ужасно красиво северно сияние, което накара македонците да зяпнат от възхищение.
Бисиса не разбираше много от геология. Понякога се чудеше дали промените на повърхността на планетата засягат и вътрешността й. Земното ядро представляваше кипящ котел от желязо с размерите на Луната. Ако отделните фрагменти бяха променени навътре чак до сърцевината, сега под кората кипеше трескава активност, същата като в атмосферата. Образуваха се нови могъщи течения, огъваше се мантията, бликаха фонтани от лава, дълги стотици километри, и се блъскаха един в друг.