— Е, можеше да е и по-лошо — промърмори жената. — Поне сме на крака след катастрофата.
— Но не и Кейси — отвърна мъжът. — Хубаво, че тези вертолетчета ги правят да издържат при падане, подът е подсилен, а седалките са снабдени с антишокови устройства. Ако не се бяхме завъртели в последния момент, и Кейси нямаше да пострада. Жалко, не извади късмет…
— Стига сте дрънкали — прекъсна ги безцеремонно Батсън. — Кой от вас е най-старши?
Жената огледа другите двама и повдигна рамене.
— Май съм аз. Този до мен е старши подофицер Абдикадир Омар, а във вертолета е старши подофицер Кейси Отик. Аз съм лейтенант Бисиса Дът от Британската армия, но в момента съм командирована към специалните сили на Обединените нации…
Ръди се разсмя.
— В името на Аллаха! Лейтенант от Британската армия! Ами че тя е бабу!
Бисиса Дът се извъртя и го смрази с поглед. Джош забеляза, че Ръди дори се изчерви. „Бабу“ беше презрително прозвище за англоиндиец, успял да получи известно образование и заемащ някакъв чиновнически пост.
— Трябва да измъкнем Кейси — каза Бисиса. — Имате ли лекар?
„Опитва се да вземе нещата в свои ръце — помисли си Джош — и го прави доста добре“. Като се имаше предвид, че току-що бе преживяла толкова необичайна катастрофа и стоеше под дулата на оръжия. Но въпреки това усети, че тя се страхува.
— Макнайт, изтичай да повикаш капитан Гроув — нареди Батсън.
Ръди побутна Джош.
— Ей, Джошуа, време е да се намесим. — Той пристъпи напред. — Госпожо, ако ми позволите, ще ви помогна.
Бисиса огледа Ръди от главата до петите, като не пропусна покритото му с прах чело, сламенорусите му вежди и едва наболите мустачки. Беше по-висока от него и го разглеждаше отгоре. Джош забеляза в погледа й нещо като презрение.
— Вие? Ще помогнете на една бабу?
Сега и Джош застана до него.
— Не бива да му придиряте на Ръди, госпожо. Пада си малко ексцентричен, но иначе е добро момче. Хайде, да се захващаме за работа. — Той закрачи към „вертолета“, като си навиваше ръкавите.
Абдикадир даде знак на Ръди и Джош.
— Помогнете ми да го вдигнем. — Той улови Кейси от едната страна, Ръди го повдигна отзад и тримата внимателно го измъкнаха от кабината. Кейси извика от болка, но само след минута вече лежеше на постланото от един войник одеяло.
Застанал до Абдикадир, Джош го разглеждаше. После попита:
— Индиец ли си?
— Афганистанец — отвърна безизразно Абдикадир. Забеляза изненадата на Джош и добави: — В действителност съм пущун. Предполагам, че нямате такива във вашата армия.
— Май нямаме — отвърна Джош. — Всъщност това не е „моята“ армия. — Абдикадир не каза нищо, но Джош подозря, че знае нещо или се досеща повече от другите за странното положение, в което се намираха.
Дотича редник Макнайт и спря да си поеме дъх.
— Капитан Гроув иска да ви види и двамата в канцеларията си — каза той на Бисиса и Абдикадир.
— Мърдайте! — нареди Батсън.
— Не! — спря ги Кейси. — Не бива да се отдалечавате от вертолета. Знаете какви са инструкциите. Абди, първо да изтрием всички записи. Не знаем кои са тези хора…
— Тези хора — прекъсна го заплашително Батсън — са насочили срещу вас оръжия! Мърдайте, казах!
— Май нямаме избор — въздъхна Бисиса.
— А ти, приятелче — обърна се Батсън към Кейси, — отиваш право в лазарета. — Джош забеляза, че Кейси е видимо разтревожен от това решение.
Бисиса последва Макнайт. Неколцина от войниците тръгнаха след тях.
— Ще се върнем при първа възможност, Кейси — подвикна тя през рамо.
— Да — каза Абдикадир. — Междувременно не им позволявай да свалят нищо от машината.
— Да бе, твойта мамица! — изръмжа Кейси.
— Виждам, че войнишкият хумор е универсален — прошепна Ръди. Двамата с Джош направиха опит да се присъединят към групата, но Батсън ги отстрани.
7
Капитан Гроув
Отведоха Бисиса и Абдикадир в крепостта, която бяха зърнали от въздуха. Беше правоъгълна сграда със солидни каменни стени и с наблюдателници на ъглите. Изглеждаше добре поддържана.