— Не. Телефонът ми нали каза, че няма връзка. — Тя потрепери. — Никой не знае къде сме паднали. Не знаят дори, че сме живи. — Не я плашеше мисълта за катастрофата, а за изгубената връзка с останалия свят. За човек от двайсет и първи век мисълта за подобна пълна изолация бе трудно поносима.
Абдикадир я улови за ръката да я успокои и тя изпита благодарност за подкрепата му.
— Сигурно вече са започнали да ни издирват. Птичката е достатъчно голям обект. Жалко, че вече се стъмва.
По някаква причина тя бе забравила този странен факт.
— Не е ли рано да се стъмва?
— Така е. Да ти кажа, и аз съм малко объркан…
В този момент в канцеларията влезе капитан Гроув, придружен от своя адютант, и двамата се изправиха. Гроув бе нисък набит четирийсетгодишен мъж с насечено лице, облечен в униформа в цвят каки. Обувките и гетите му бяха покрити с прах. „Човек, който поставя работата над външния си вид“, помисли Бисиса. Капитанът имаше дълги увиснали мустаци и беше небръснат.
Той застана пред тях, опря ръце на кръста си и ги изгледа начумерено.
— Батсън ми каза имената ви и званията, които твърдите, че носите. — Говореше някак странно, като британски офицер във филм за Втората световна война. — Освен това ходих да огледам тази ваша машина.
— Ние сме членове на миротворчески разузнавателен отряд — обясни Бисиса.
— Видях и оръжията ви — рече Гроув. — Миротворци!
— Казваме ви истината — обади се Абдикадир.
— Добре, да говорим по същество — прекъсна го Гроув. — Но първо, искам да знаете, че съм наредил да се погрижат за вашия човек.
— Благодаря ви — отвърна Бисиса.
— И така — кои сте вие и какво правите в моята крепост?
Бисиса присви очи.
— Няма да ви кажем нищо повече от имената си, званията и номерата… — И млъкна, забелязала учудването на Гроув.
— Бисиса — взе думата Абдикадир, — имам съмнение, че ситуацията е малко необичайна. При подобно положение ще е най-добре да сме напълно откровени един с друг. — Последните думи бяха предназначени и за Гроув.
Капитанът кимна отривисто, настави се зад бюрото и им даде знак да седнат на скамейката.
— Ще ви призная, че съм готов да се откажа от най-достоверното обяснение — че сте руски шпиони, пратени да всяват смут в района. Казвате, че служите в британската армия и сте тук на временно назначение, за да „поддържате мира“. Добре де, и аз също, ако може така да се каже. Но обяснете ми, какво бихте могли да постигнете с тази ваша тракаща машина?
Бисиса си пое дъх и описа накратко геополитическата обстановка: интересът на великите сили към нефтените находища, сложните местни взаимоотношения. Гроув я слушаше внимателно, въпреки че както изглеждаше, всичко това му беше непознато и дори непонятно; на моменти на лицето му се четеше истинска изненада.
— И казвате, че Русия ви е съюзник? Нека ви обясня как аз виждам обстановката тук. Ние също сме на пресечната точка на различни интереси — в случая на Англия и Русия. От мен се иска да охранявам границата на империята и ако мога, да подпомагам сигурността на раджата. От вашето обяснение единственото, което съвпада, е проблемът с пущуните. Без да се обиждаш — допълни той към Абдикадир.
— Раджата? Империята? — повтори смаяно Бисиса. Изведнъж й се зави свят.
— Лейтенант Дът — продължи Гроув. — Изглежда, сме тук, за да водим различни войни.
Но Абдикадир кимаше, сякаш разбираше всичко.
— Капитан Гроув — не споменахте ли, че и вие сте изгубили средствата си за свръзка?
Гроув млъкна и го погледна. Очевидно се колебаеше дали да признае истината.
— Добре де — така е. Изгубихме както телеграфна връзка, така и сигналите от хелиографските станции. Някъде по обед стана. Още нямаме представа каква може да е причината. А вие?
Абдикадир въздъхна.
— И ние — но в различен смисъл. Нямаме радиовръзка от момента преди катастрофата — което е само преди няколко часа.
— Радио…? Няма значение — Гроув махна с ръка. — Значи имаме сходни проблеми, вие с вашата летяща машинария и аз в крепостта. И каква според вас е причината?
— Война — каза лаконично Бисиса. Обмисляше тази възможност от момента на катастрофата, въпреки преживяното. Обърна се към Абдикадир. — Силен електромагнитен импулс, какво друго би прекъснало всички комуникации — граждански и военни — едновременно? Помниш ли странните светлини, които видяхме в небето, внезапния вятър…