Нещо се движеше зад мрежата. Приличаше на животно, но вече се здрачаваше и Бисиса не можеше да различи подробности.
По команда на Уайт мрежата бе вдигната. Бисиса очакваше да види в центъра стълб, но вместо това там, насред въздуха, висеше сребриста сфера, която очевидно не се държеше за нищо, а беше придържала горния край на мрежата. Абдикадир пристъпи напред и размаха ръце под нея, за да се увери, че не е монтирана на невидим пилон.
— Знаете ли — подметна той, — днес някак престанах да се учудвам на подобни неща.
Бисиса не можеше да откъсне поглед от светещото кълбо. „Това е ключът“ — мина й през ума.
Джош я улови за ръката.
— Бисиса, добре ли сте?
— Доста добре — изсмя се тя, — като се имат предвид всички обстоятелства.
— Друго искахме да ви покажем — добави той меко и посочи с ръка животните на земята.
Отначало Бисиса ги взе за шимпанзета, но с тънки, почти грацилни тела. Едното беше съвсем малко, другото, по-едрото, го държеше в ръце. По знак на Гроув двама от войниците пристъпиха и дръпнаха малкото, след това уловиха майката и я вдигнаха от земята, въпреки че се дърпаше и ръмжеше.
„Шимпанзето“ беше двукрако.
— Майчице мила! — възкликна Бисиса. — Дали не е австралопитек?
— Как ли пък не! — подсмихна се Абдикадир. — Те са изчезвали преди милиони години.
— Може някой екземпляр да е оцелял в планините…
Той я смрази с поглед.
— Сама не си вярваш.
— Така е.
— Видяхте ли? — развълнувано възкликна Уайт. — Видяхте ли маймуночовека? Дали и той не е от някое… друго време?
Бисиса пристъпи напред и надзърна в тъмните очи на животното. Едва сега забеляза, че то не откъсва поглед от малкото.
— Чудя се какво ли си мисли.
— „Не случих на съседи“ — подметна Абдикадир.
8
На орбита
След часове безплодни усилия да установи връзка Муса се отпусна в креслото.
Тримата космонавти лежаха един до друг като гигантски оранжеви насекоми в скафандрите. Но сега необходимостта да се притискат плътно не им се струваше толкова неприятна.
— Нищо не разбирам — въздъхна Муса.
— Това вече го каза — промърмори Сейбъл.
Настъпи мрачно мълчание. Откакто бяха изгубили връзка, атмосферата, която цареше между тях, бе взривоопасна.
Трите месеца, прекарани съвместно на станцията, бяха достатъчни на Коля, за да опознае Сейбъл. Четирийсетгодишна, произхождаща от бедно семейство в Ню Орлиънс, тя бе спечелила уважението на всички със силния си характер. Зад гърба й шушукаха, че ако била рускиня, никога нямало да й позволят да се издигне толкова високо. Самият Коля имаше малко по-различно мнение, а и се беше сближил с нея най-много от всички, може би защото имаха противоположни характери. Коля беше бивш пилот от ВВС със семейство в Москва. За него космическите полети бяха приключение, двигателната сила за тях бе предаността му към родината и към семейството, а кариерата го интересуваше само дотолкова, доколкото да продължи да прави това, което му харесва. За разлика от него, Сейбъл бе движена от неутолима амбиция да расте — амбиция, която нямаше да бъде задоволена, докато тя не достигнеше целите, които си бе поставила: командир на базата „Клавиус“ или може би дори място в експедицията до Марс. Може би Сейбъл го търпеше само защото не виждаше в него заплаха за своя бляскав прогрес.
Но той си даваше сметка, че трябва да внимава с нея. И сега, в тази напрегната обстановка, очакваше, че тя всеки миг ще избухне.
Муса плесна с ръце и отново пое командването.
— Ясно е, че за момента не можем да продължим с процедурата по навлизането в атмосферата. Но няма повод за тревоги. Навремето съветските космически кораби поддържаха връзка с наземния екип за не повече от петнайсет-двайсет минути, докато са на стабилна орбита, и „Союз“ е окомплектован да действа напълно самостоятелно…
— Може проблемът да не е в нас — прекъсна го Сейбъл. — Ами ако е на земята?
— И каква ще е тази причина, заради която да изчезнат от ефир цяла верига наземни станции? — попита намръщено Муса.
— Война — тихо каза Коля.
— Безсмислено е да си блъскаме главите над подобни предположения — отряза го Муса. — Каквато и да е причината, рано или късно наземният екип ще намери начин да се свърже с нас. Сега не ни остава нищо друго, освен да чакаме. А междувременно имаме да вършим още много работа. — Той бръкна под креслото и извади папката с орбиталния контролен лист.