Беше прав, разбира се, поне според Коля. Какво толкова, ако направят още една или две обиколки? По-важното бе да проверят състоянието на кораба. Траектория, скорост, резерви от кислород, работа на животоподдържащата система.
Скоро и тримата бяха погълнати от вдъхващата увереност и добре позната процедура за проверка на всички бордови уреди. Така поне се изпълваха с вяра, че държат съдбата си в свои ръце.
Истината обаче беше, че нещо се е променило — нещо, което не можеха да пренебрегнат.
„Союз“ отново се носеше в сянката на Земята. Коля надзърна през илюминатора, за да види познатото сияние на големите градове.
Но долу цареше мрак.
9
Парадокс
Джош бе запленен от жената от бъдещето — ако наистина бе такава, Бисиса имаше красиво и волево лице, а очите й бяха светли и проницателни. В тялото й, във всички нейни движения се усещаше сила и целеустременост, каквато не бе виждал у нито една жена: изправена пред безпрецедентна ситуация, тя се държеше уверено, въпреки че очевидно бе капнала от умора.
Джош я следваше навсякъде като кученце.
Денят бе дълъг — най-дългият в живота на Бисиса, въпреки че бе изгубила няколко часа от него. По съвет на капитан Гроув на новодошлите бе позволено да си починат и да хапнат. Но двамата настояха първо да свършат работата. Абдикадир искаше да провери как е Кейси — другият пилот. Освен това възнамеряваше да се върне при машината, която наричаше „Птичката“.
— Трябва да изтрия всички записи от паметта — обясни той. — Там има важна информация, особено полетният маршрут… — Джош бе омагьосан от тези приказки за сложни и интелигенти машини; въображението му рисуваше невидими телеграфни жици, които изпълват въздуха и предават загадъчни и важни съобщения до всички краища на света.
Гроув обаче смяташе предпазливостта му за излишна.
— Не виждам кой може да се възползва от нещо, което не разбира — посочи той. — Но щом настоявате, склонен съм да се съглася. Разбирам, че става въпрос за дълг, който стои пред вас като старши подофицер.
От своя страна, Бисиса искаше да разузнаят района около мястото, където бе паднал вертолетът.
— Бяхме свалени, преди катастрофата. Струва ми се, че това стана след като слънцето се премести в небето. Разбирате ли? Ако по някакъв начин сме минали през някаква бариера във времето, тогава онзи, който е стрелял по нас, също трябва…
Гроув смяташе, че тази задача може да почака до сутринта. Той също виждаше колко е изморена Бисиса. Но жената от бъдещето не искаше да почива, сякаш се страхуваше, че ако спре дори за миг, ще трябва да се изправи пред реалността на положението. В края на краищата Гроув одобри експедицията. Джош се изпълни с уважение към него — капитанът явно не разбираше какво става, но очевидно полагаше усилия да се съобразява с обикновените човешки желания на хора, които буквално му се бяха изтърсили от небето.
Сформираха малък отряд, който включваше Бисиса, Джош, Ръди и още неколцина войници, под командването на Джорди Батсън, който, изглежда, бе направил впечатление на капитана с умелите си действия и сега се радваше на повишение.
Навън вече се спускаше мрак. Войниците носеха газени фенери и факли. Отправиха се право на изток, към мястото на катастрофата. Бисиса смяташе, че ще вървят не повече от миля.
Светлините на крепостта изчезнаха и ги заобиколи тъмнината на пустошта, още по-черна заради надвисналите отвсякъде облаци.
Джош се изравни с Бисиса.
— Ако е истина…
— Кое?
— Тази история, с преместването във времето — на вашата група и маймуночовека. Какво според вас може да е станало?
— Нямам представа. Пак ще е по-добре от термоядрена война. Но защо смятате, че само ние сме се преместили във времето, а не и вие?
— Виж, за това не бях помислил — призна Джош. — Честно казано, не мога да повярвам, че водя подобен разговор! Ако тази сутрин някой ми бе казал, че ще видя летяща машина, достатъчно мощна, за да носи трима души, и че тези хора ще твърдят, че идват от бъдещето, щях да му отвърна, че се е побъркал!
— Но е самата истина — намеси се Ръди. — Представяш ли си какви интересни неща могат да ни разкажат? Нашето бъдеще е тяхно минало.
Бисиса поклати глава.