— Виждала съм го на кино. Не сте ли чували за парадоксите на времето?
Джош и Ръди я погледнаха объркано.
— Имаше го в доста филми, но пък вие не сте гледали филми… Вижте — някои хора смятат, че ако се върнете във времето и промените нещо, така че бъдещето, от което идвате, да не може да съществува повече, ще предизвикате гигантска катастрофа.
— Не разбирам — призна Джош.
— Да речем, че ви кажа къде живее сега, през 1885 година, моята прапрапрапрабаба. А после вие отидете и я застреляте.
— Защо да я застрелям?
— Няма значение! Така или иначе го правите — тогава аз не мога да се родя и следователно не бих могла да се появя тук и да ви кажа къде живее прабаба ми, а вие не можете да я застреляте. В такъв случай…
— Това е парадокс на логиката — прекъсна я Ръди. — Наистина интересно! Но ако обещаем да не закачаме прабаба ви, ще ни разкажете ли все пак нещо за нас?
— Че тя откъде ще е чувала точно за нас, Ръди? — захили се Джош.
— Имам чувството, че е чувала — отвърна Ръди. — Поне за мен. Нещо ми подсказва, че ще стана известен!
Бисиса обаче мълчеше.
В тъмнината те неусетно се скупчиха един в друг, войниците престанаха да говорят и вдигнаха по-високо фенерите. Сякаш всички се досещаха, че се намират в нова и непозната страна, помисли си Джош. Изпита облекчение, след като подминаха един невисок хълм, зад който се подаде луната и озари с хладна светлина скалистата равнина. Но из въздуха се усещаха странни течения, а месечината бе оцветена в тъмнооранжев цвят.
— Тук е — каза неочаквано Бисиса и спря при една цепнатина в земята. Джош се приближи и вдигна фенера — почвата бе черна, прясно изкопана.
— Това е дупка — каза Ръди, приклекна, шмугна се в отвора и когато излезе, държеше дълга метална тръба. — С това зловещо оръжие ли ви свалиха от небето?
— Да, това е гранатомет. — Тя погледна на изток. — Там някъде имаше селце. На не повече от стотина метра. — Войниците вдигнаха фенерите. Не се виждаше никакво село, нищо освен скалиста равнина, чак до хоризонта. — Може би границата е някъде наблизо — продължи Бисиса. — Граница във времето. Каква странна мисъл! Какво ли е станало с нас? — Тя вдигна поглед към Луната. — А, „Клавиус“ го няма.
— Клавиус? — попита Джош.
— Базата „Клавиус“. — Тя посочи. — Построена е в един от големите кратери на Южното полукълбо.
— Имате градове и на Луната? — Джош се ококори.
Тя се усмихва.
— Не бих го нарекла „град“. Но светлината му се вижда, като мъждукаща звезда върху лунната повърхност. А сега я няма. На Марс също има експедиция и още една летеше натам… Какво ли е станало…
Един от войниците извика уплашено. Беше се свил на дъното на дупката и сега се подаде, стиснал нещо, от което капеше кръв.
— Ръка — безизразно каза Ръди. После се преви и повърна.
— Прилича ми да е работа на някой хищник — каза Джош.
— Изглежда, този, който ви е нападнал, не е имал време да се порадва на успеха си.
— И той е бил изгубен като нас — замислено каза Бисиса.
— Да. Извинете Ръди. Той не понася добре подобни гледки.
— Сигурно. И няма да свикне.
Джош я погледна заинтригувано.
— Какво искате да кажете?
— Той беше прав. Аз зная кой е. Вие сте Ръдиард Киплинг, нали? Самият Ръдиард Киплинг, Боже мой! Какъв ден!
Ръди не отговори. Беше се навел и продължаваше да повръща.
В този миг земята под краката им потрепери и в далечината блесна светкавица. Внезапно от черните облаци, които закриха луната, рукна проливен дъжд.
Втора част
Изгнаници във времето
10
Геометрия
За Бисиса първата сутрин бе най-тежка.
Предполагаше, че комбинацията от възбуда и последствията от шока й бяха позволили да издържи до края на първия ден след онова, което бяха нарекли Хроносрив. Но късно вечерта, след като ги настаниха в една стая, отделена им по нареждане на капитан Гроув, тя почти не можа да заспи. Все пак накрая се унесе — и на сутринта се събуди и осъзна, че все още е тук и случилото се не е само кошмарен сън. На втората нощ, по настояване на Абди, отвори пакета си с неприкосновен запас. Напъха си тапи в ушите, сложи си превръзка на очите и глътна цяла таблетка „Халцион“ — Кейси го наричаше „Синият бомбардировач“. След това спа непробудно цели десет часа.