Ето защо Гроув започна да изпраща разузнавателни патрули, като за целта се опираше на своите сури — индийски кавалеристи, които, изглежда, умееха да покриват големи разстояния за кратко време. Те стигнаха Пешавар, където трябваше да има гарнизон и армейски щаб, но не откриха и следа от града. Нямаше никакви признаци за разрушение, нито дори кратер от ядрена експлозия, който Бисиса старателно бе описала на войниците. Само безжизнена скалиста земя и няколко големи животни, наподобяващи лъвове — бяха ги зърнали в далечината. Същият резултат последва и когато ги пратиха да търсят „Клавиус“ — лагера на ООН. Нито лагер, нито следи от разрушение.
Притиснат от обстоятелствата, Гроув се реши да разшири разузнаването на по-голяма територия — на север и надолу по поречието на Инд.
Междувременно Кейси, който все още бе прикован към леглото, реши да търси контакт с останалия свят по друг начин. С помощта на няколко войници от сигналния отряд той демонтира радиостанцията на Птичката и я премести в малка стая, която нарече с гръмкото название „радиорубка“. Но колкото и да се опитваше, не получи никакъв отговор на призивите си.
Абдикадир също имаше идеи — бяха свързани със странната сфера. Бисиса завиждаше и на двамата за лекотата, с която си намериха занимания, които им помагаха по-лесно да прекарват времето.
На четвъртата сутрин тя излезе от крепостта и видя Абдикадир, стъпил на един стол. Държеше очукана ламаринена кофа. Кейси и Сесил де Морган бяха седнали на сгъваеми столове и се наслаждаваха на шоуто. Кейси й помаха.
— Здрасти, Бис! Ела да гледаш!
Въпреки че де Морган веднага й предложи стола си, Бисиса предпочете да седне на земята до Кейси. Не харесваше де Морган и не искаше да му предоставя каквито и да било възможности да се сближава с нея.
Кофата, която държеше Абдикадир, беше пълна с вода. Той я повдигна на рамото си и отбеляза с молив нивото на течността. След това я свали и отвътре се показа летящата сфера, Злото око, от чиято гладка повърхност се стичаше вода. Абди се постара и последната капка да капне в кофата. Палатката с маймуночовеците бе на десетина метра от тях.
Кейси се изкиска.
— От половин час я топи в тая проклета кофа!
— Защо, Абди?
— За да й измеря обема — промърмори Абдикадир. — Вече го направих — сега повтарям, за да сверя резултата. Благодаря ви за поддръжката. Това, ако не знаете, се нарича научно изследване. — Той отново вдигна кофата към сферата.
Бисиса се обърна към Кейси.
— Полевият хирург каза, че трябва да си в леглото.
Кейси изсумтя презрително и изпъна напред бинтования си крак.
— Чак пък в леглото! Счупването беше закрито и го наместиха добре.
„При това без упойка“, помисли си Бисиса.
— А вие, господин де Морган? Какъв интерес имате към всичко това?
Сесил разпери ръце.
— Аз съм търговец, госпожо. Затова съм тук, на първо място. Всъщност бях ужасно заинтригуван от вашата летяща машина. Разбирам, че както вие, така и капитан Гроув, държите да не повдигате тази тема. Но сферата, това идеално гладко тяло — то не е ваше, нито негово. Странно как всички престанаха да й обръщат внимание. Тя лети, без да се опира на нищо — сама виждате. Колкото и силно да я удряте — дори с куршум, — остава без драскотина. Кой я е направил? Какво има вътре? Какво я държи във въздуха?
— И колко може да струва… — подметна Кейси.
Де Морган се изсмя безгрижно.
— Не можете да ме вините — с това си изкарвам хляба.
Джош бе разказал на Бисиса малко от биографията на де Морган. Той произхождаше от семейство на обеднели аристократи, с корени чак във времето на Уилям Завоевателя, тоест отпреди близо осемстотин години. Навремето предците му заграбили множество замъци в саксонските кралства, но през следващите векове, завладени от „алчност и глупост“, пропилели натрупаното богатство. Ръди каза, че сред съветниците на раджата имало много авантюристи като де Морган. Що се отнасяше до Бисиса, тя изпитваше недоверие към този човек и към лъскавите му черни очи.
Абдикадир най-сетне слезе от стола. Мрачен, сериозен, съсредоточен, той превключи часовника си на калкулатор и въведе данните, които бе получил.