— И какво научи, умнико? — попита го подигравателно Кейси.
Абдикадир седна в прахта до Бисиса.
— Окото не позволява да проникнем в него, но има неща, които могат да бъдат измерени отвън. Първо, сферата е обкръжена от магнитна аномалия. Проверих го с компаса от чантата за аварийни случаи.
— Моят компас се побърка още щом паднахме — изсумтя Кейси.
Абдикадир поклати глава.
— Истина е, че не можем да намерим магнитния север — нещо странно става с магнитното поле на Земята, но не и със самите компаси. — Той погледна Окото. — Магнитните линии около това нещо са сбити една в друга. На диаграма това би изглеждало като чвор в дърво.
— Защо?
— Нямам представа.
— Какво друго, Абди? — Бисиса се наведе заинтригувано напред.
— Направих някои геометрични изчисления — продължи той. — На ниво гимназиални познания. Потапянето на сферата в кофата бе един от начините да измеря обема й чрез количеството вода, което измества.
— Еврика! — извика игриво де Морган. — Господине, вие сте Архимед de nos jours2…
Абдикадир не му обърна внимание и продължи:
— Направих десет измервания с надеждата да намаля до минимум грешките, но въпреки това става дума за приблизителен метод. Просто не мога да измисля никакъв друг начин, за да определя повърхността на сферата. Но все пак вярвам, че радиусът и обиколката, които получих, са достатъчно точни. — Той им показа един пергел, сглобен от подръчни средства. — Пригодих и лазерния далекомер на вертолета…
— Не разбирам — изсумтя Кейси. — Това е само една сфера. Ако й знаеш радиуса, това не е ли достатъчно, за да определиш всичко останало по формули? Каква беше формулата за повърхността — четири пи ер квадрат?
— Така е, ако изхождаш от предположението, че тази сфера е като всяка друга — отвърна спокойно Абди. — Но тази тук има едно съществено отличие. Не ми се щеше да правя каквито и да било предположения за него, докато не приключа с всички измервания и изчисления.
— И какво установи? — попита нетърпеливо Бисиса.
— Първо — че това е идеална сфера. — Той ги изгледа бавно. — Имам предвид наистина идеална, в границите на моите лазерни измервания. Дори през 2037 година все още не сме в състояние да оформяме какъвто и да било материал с подобна фантастична прецизност.
Де Морган кимна сериозно.
— Така — продължи Абдикадир. — Но това е само началото. — Той им показа часовника си. Бисиса едва виждаше малкия екран. — Кейси, отново от гимназиалния урок по геометрия. Съотношението на обиколката на кръга към диаметъра е… колко?
— Пи… — изръмжа Кейси. — Дори ние, тъпите американци, го знаем.
— Да, но не и в този случай. При Окото съотношението е три. Не приблизително три, не малко повече от три, а точно три — с лазерна точност. Така че, Кейси, в този случай твоята формула не действа. Получих същата стойност за пи и от измерването на обема. Макар че естествено двата метода са несравними — кофа с вода и лазер.
Бисиса стана и заобиколи Окото — разглеждаше го от различни страни.
— Това е невъзможно. Пи си е пи. Тази стойност е неразделна част от строежа на вселената.
— На нашата вселена — каза Абдикадир.
— Какво искаш да кажеш?
Абдикадир сви рамене.
— Изглежда, тази сфера — въпреки че се намира тук — не произхожда от нашата вселена. По-рано се натъкнахме на аномалия във времето. Може би това е аномалия на пространството.
— Ако е така — обади се Кейси, — кой или какво я е предизвикало? И какво можем да направим ние?
Естествено, отговор нямаше.
В този момент се появи капитан Гроув.
— Извинявайте, че ви безпокоя, лейтенант — обърна се той към Бисиса. — Сигурно си спомняте разузнавателните патрули, които разпратих. Един от тях докладва, че се е натъкнал на нещо чудато на север оттук.
— „Чудато“ — повтори натъртено Кейси. — Божичко, как обичам тази английска префърцуненост.
Гроув не му обърна внимание.
— Сигурно ще сте по-наясно от моите войници. Питам се дали не бихте искали да предприемете една малка разходка?
11
Изоставени в космоса
— Ей, задник, пикае ми се. — Това беше Сейбъл, разбира се: викаше от спускателната капсула. Коля се събуди. Беше поредният ден на орбита.