Каната бе оставена от Нур Али, носача на Ръди. Джош изпитваше известно неудобство от Али, особено след като Ръди му бе поръчал да го бръсне, докато спи. Но Ръди беше „англоиндиец“, роден в Бомбай. Тук се чувстваше като у дома си, а Джош бе пратен, за да пише кореспонденции, а не да съди нравите и обичаите на тази страна. Пък и нямаше нищо лошо винаги да разполага с топла вода за миене и чай.
Избърса се и припряно навлече дрехите. Хвърли последен поглед в огледалото, приглади косата си с пръсти и по навик пъхна револвера в колана си. След това излезе.
Беше следобедът на 24 март 1885 година. Или поне така смяташе Джош.
Във форта цареше голяма суматоха. Войниците се трупаха около портата в другия край на сенчестия вътрешен двор. Джош се присъедини към развълнуваната тълпа.
Много от британските войници, настанени тук, в Джамруд, бяха от 72-ри Шотландски полк и докато едни бяха излезли навън небрежно облечени с бричове и разкопчани ризи, други бяха нахлузили яркочервените си куртки. Но белите лица бяха рядкост — гурките и сикхите превъзхождаха британците в съотношение три към едно. Точно днес следобед обаче европейци и азиатци се бяха смесили в единна развълнувана тълпа, която напираше да излезе от форта. Тези хора, пратени далеч от роднини и семейства, биха дали мило и драго в това затънтено място да се случи нещо интересно. Докато бързаше към портата, Джош забеляза коменданта на форта, капитан Гроув, който си проправяше път през тълпата — лицето му беше зачервено.
В първия миг, когато се озова от другата страна на портала, Джош бе заслепен от ярката светлина. Въздухът бе студен и пронизващ и той почувства, че трепери. Небето бе синьо, безоблачно и кристалночисто, но далеч на запад се виждаха струпани черни облаци, като предния фронт на задаваща се буря. Доколкото Джош имаше представа, бурите бяха нетипични за това време на годината.
Това беше Северозападната граница, мястото, където Индия се срещаше с Азия. За имперска Британия този просторен коридор, виещ се от североизток на югозапад между планинските вериги на север от Индия, бе естествена граница на азиатските британски колонии, но тя преминаваше през размирни страни, където редът се поддържаше единствено със здрава ръка. Джамрудският форт бе разположен точно в средата на коридора.
Самият форт бе мрачна постройка, заобиколена от криволичеща каменна стена с наблюдателни кули по ъглите. Джамруд бе основан в далечното минало от сикхи, които още оттогава бяха в постоянна война с афганистанците, но сега бе в ръцете на британците.
Днес обаче не съдбата на империята бе в умовете на присъстващите. Войниците тичаха през отъпканата камениста поляна, която заобикаляше стените, към едно място на петдесетина метра по-нататък. Едва сега Джош забеляза, че вниманието им е привлечено от сияеща топка, увиснала във въздуха като циркаджийска атракция. Тълпа от петдесетина войници и цивилни я заобикаляше, а в средата на цялото това възбудено множество, както и следваше да се очаква, бе Ръди. Той очевидно се чувстваше в свои води, защото крачеше важно-важно под топката и от време на време я разглеждаше през очилата си, като някое насекомо под погледа на природонаучник. Войниците често се подиграваха на Ръди заради импозантното му поведение и натруфените маниери, неприсъщи на тях — грубоватите хора, отдадени на военния занаят. Но същевременно го обичаха, заради умението да разказва всякакви интересни случки, особено ценно тук, далеч от дома, в монотонния живот на тази пустош.
Джош си проправи път през тълпата и застана до Ръди.
— Не разбирам какво толкова странно намирате в тази топка. Това да не е някое тукашно магьосничество?
Ръди се засмя.
— По-скоро поредната измишльотина на руския цар. Сигурно ще да е нов тип хелиограф.
Към тях се присъедини пълномощникът Сесил де Морган.
— Каквото и да е, трябва да го разберем час по-скоро — рече той. — Ей, ти — обърна се към един от войниците. — Я ми подай тази бухалка за крикет. — Взе бухалката и я размаха във въздуха. След това застана под топката. — Виждате ди? Изглежда, нищо не я подкрепя отдолу.
Азиатците бяха завладени от суеверен страх.
— Асли нахиб! — развикаха се те. — Фареиб!
— Казват, че е око — преведе шепнешком Ръди. — Зло око.