— Уловили са ги на север — каза де Морган. — На миля оттук. Наш патрул.
— Най-обикновено шимпанзе — заяви Джош.
Ръди замислено си приглади мустаците.
— Не бях чувал да се срещат шимпанзета в тази част на света — подметна той. — Да не би в Кабул да има зоологическа градина?
— Това животно не е избягало от зоологическа градина — подсмихна се де Морган. — И не е шимпанзе. Внимавайте, момчета…
Войниците най-сетне смъкнаха мрежата от животното. Козината му бе подгизнала от собствената му кръв. Беше се свило на топка, с притиснати към гърдите крака. Мъжете около него държаха тояги и Джош едва сега забеляза раната на главата му.
Животното, изглежда, осъзна, че вече не е оплетено в мрежа, отпусна ръце и с едно внезапно и плавно движение се претърколи и застана на четири крака, опряло юмруци на пода. Мъжете отстъпиха предпазливо. Животното ги оглеждаше.
— Женска е, Бога ми! — възкликна Ръди.
Де Морган сръга един от войниците.
— Накарай го да се изправи.
Войникът, едър мъж с грубовати азиатски черти, пристъпи, посегна с пръчката си и побутна животното в гърба. Женската изръмжа и оголи зъби. Но войникът продължаваше да упорства. Накрая животното се подчини с видима неохота. За изненада на Джош, женската разгъна грациозно крайниците си и застана на два крака — съвсем изправена.
Ръди не можа да сдържи учуденото си възклицание.
Женската имаше тяло на шимпанзе, в това нямаше никакво съмнение, а седалището й бе уголемено и розово. Но стоеше права и краката й се свързваха с таза съвсем както ори хората.
— Божичко! — не спираше да се чуди Ръди. — Тя е като карикатура на жена. Какво чудовище!
— Не е чудовище — възрази Джош. — Това е получовек-полумаймуна. Биолозите разправят за подобни създания, които лежат между нас и животните.
— Виждали ли сте някога нещо подобно? — продължаваше да подскача развълнувано де Морган.
— Внимавайте, сахиб — предупреди го едрият войник. — Може да е висока само четири стъпки, но умее да рита и да дращи.
— Това не е маймуна, а маймуночовек… ще я откараме в Пешавар, оттам в Бомбай и накрая в Англия. Помислете си само каква сензация ще предизвика! Ще я показваме в зоопарка, а може би дори в театрите!
Изведнъж по-малкото животинче, което все още бе усукано в мрежата, се размърда, надигна се и изврещя дрезгаво. Майката реагира мигновено, сякаш досега не бе подозирала, че малкото й е тук: скочи към детето си, протегнала ръце.
Войниците се нахвърлиха върху нея с тояги и с няколко удара я повалиха на земята.
— За Бога, спрете! — викна Ръди. — Не виждате ли — тя е майка! Погледнете й само очите! Вижте де! Какво изражение… истинска мъка… — Но мъжете продължаваха да налагат нещастното животно, докато Морган не им кресна да спрат.
Джош бе първият, който чу равномерния вибриращ звук, и се извърна на изток, където от земята се надигаха прашни облаци.
„Ето го пак… същия звук…“
— Това пък какво е? — попита Ръди.
4
РПГ
— Почти над лагера сме — извика Кейси. — Спускам се за капак…
Вертолетът се снижи. Въпреки че бе летяла много пъти, Бисиса почувства, че стомахът й се свива.
Минаваха съвсем близо край селото. Пред погледа й се мяркаха покриви, ръждясали тенекиени варели, скупчени клони. Вертолетът се наклони и започна да се върти в обратна посока. „Капак“ на пилотския жаргон означаваше наблюдение от бръснещ полет. Но като се имаше предвид начинът, по който се бе свряла в задната част на кабината, Бисиса не виждаше нищо друго освен синьо небе. Въздъхна и погледна миниатюрното контролно табло, монтирано на стената до нея. Гайгеров брояч, термометър, радар и дори химично чувствителен „нос“, всичките в момента насочени към земята, към която се приближаваха стремително.
Птичката естествено не беше сама — в тези модерни времена тя бе само звено от обхващаща целия свят комуникационна мрежа. Някъде високо над главите им се рееше друг, по-голям вертолет, К2 — от командване и контрол, но и той бе само върхът на обърнатата наопаки пирамида от високи технологии, включваща стратосферни наблюдателни сонди, разузнавателни и патрулни самолети и дори фотографски и радарни спътници. Сега всички електронни сетива бяха съсредоточени върху този район. Потоците информация, събирани от Птичката, се анализираха мигновено от невероятно интелигентни системи и се предаваха директно в оперативния център в базата. Всяко отклонение от нормата щеше незабавно да бъде пратено за потвърждение до Бисиса, тъй като тя разполагаше с автономна връзка, независеща от тази на пилота.