Внезапно бях изплашена. Наистина, сериозно изплашена. Не знаех какво ще се случи, ако сваля щита си с него точно тук. Във време на криза, аурите ни се сливаха. Аз не исках да правя това. Аз съм луда на тема контрол и каквото и да се случваше с Жан-Клод, винаги изяждаше част от мен, която най-много се нуждае от контрол.
-Не съм сигурна, че мога да направя това.
Той въздъхна.
-Това е твой избор. Няма да те принуждавам, но се страхувам от последствията, ma petite. Страхувам се от тях.
Мариан ми даде урок, а и беше малко прекалено късно да ми омекват краката. Можех или да продължа напред, или евентуално някой от нас щеше да умре. Вероятно аз. Част от работата ми беше да се изправям срещу свръхестествени чудовища, неща, които бяха достатъчно магически, че да усетят дупките в защитата ми. Преди дори да съм способна да усещам аурите, или най-малко знаех, че това правех, моята аура трябва да бъде непокътната. С моя собствен природен талант, това беше достатъчно. Но изглежда продължавам да се изправям срещу по-големи, по-лоши чудовища. Евентуално щях да загубя. Това можех да го преживея. Но на цената на животите на Жан-Клод и Ричард? Това нямаше да мога да го преживея. Знаех всички причини, заради които трябваше да направя това и стоях там, гледайки Жан-Клод, сърцето ми биеше в гърлото, щита ми здрав, на място. Част от мозъка ми знаеше, че е нужно да го направя. Друга част не беше сигурна.
-Щом сваля щита си, тогава какво?
-Докосваме се.
Поех си дълбоко дъх и го издишах тежко, сякаш щях да се надбягвам. Тогава свалих щита си. Не беше като да срутиш каменна стена, беше като да го върна в душата си. Крепостта просто внезапно не беше там, а силата на Жан-Клод се строполи върху мен. Не беше само усещането за пълното сексуално привличане, можех да усетя ударите на сърцето му в главата си. Можех да усетя кожата му в устата си. Знаех че се е хранил тази вечер, макар че го разбрах, когато чух, че сърцето му бие. Сега, можех да го усетя, че се е нахранил добре и е пълен с нечия кръв.
Ръката му се премести към мен и аз се притиснах към стената. Ръката продължи да се движи, а аз се дърпах. Движех се надалеч, защото повече от всичко на света в този момент исках да го докосна. Исках да усетя ръката му срещу голата си кожа. Исках да разкъсам винила от тялото му и да го гледам, блед и перфектен пред мен. Картината беше толкова ясна, че затворих очи, сякаш това щеше да помогне.
Усетих го пред мен, знаех че той се навежда по-близо. Промуших се под ръката му и внезапно стоях до масата, оставяйки го до стената. Продължих да се отдръпвам, а той продължи да ме гледа. Някой ме докосна и аз изкрещях.
Ашър държеше ръката ми, гледаше ме с бледите си очи. Можех да усетя също и него, да усетя годините му, силата му в главата си. Това беше моята сила, разбрах, че докато се защитавам от Жан-Клод, също отрязвам част от собствените си сили. Щита беше измамно нещо.
Жан-Клод се придвижеше далеч от стената, държеше едната си ръка към мен.
Отстъпих, ръката на Ашър се плъзна по моята, когато се дръпнах. Клатех глава, наляво-надясно, наляво-надясно.
Жан-Клод вървеше бавно към мен. Очите му бяха станали удавящо сини, зениците му бяха погълнати от собствената му сила.
Знаех с внезапна сигурност, че не беше неговата сила или похот, която извика очите му, беше моята. Той можеше да усети колко стегнато е тялото ми, докато се движеше към мен. Не беше той този, на когото не се доверявах. Бях аз.
Направих една стъпка назад и се спънах в малкото стъпало, което води до дансинга. Някой ме хвана преди да се ударя в пода, силни ръце около кръста ми, притискайки ме срещу голата кожа на много мускулести гърди. Можех да усетя без да гледам. Държеше ме без усилие, краката ми висяха, познавах тези ръце, усещането за тези гърди, миризмата на кожата му от толкова близо. Извих главата си назад и открих погледа на Ричард.
5
Спрях да дишам. Внезапно бях на сантиметри от него, след толкова много време. Той наведе болезнено красивото си лице над моето, къдрите на кафявата му коса паднаха срещу кожата ми. Устата му се носеше над моята и мислех че щях да кажа „не” или ще помръдна, но две неща се случиха наведнъж. Той стегна едната ръка, с която държеше кръстът ми и движението беше почти болезнено. Освободената му ръка грабна брадичката ми, държеше лицето ми, докосването на ръцете му, силата в тях ме накара да се поколебая. В един момент гледах в дълбоките му кафяви очи , в следващият лицето му бе прекалено близо и той ме целуваше.
Не знам какво очаквах, целомъдрена целувка, мисля. Не беше целомъдрена. Той ме целуна достатъчно силно, че да ме нарани, достатъчно силно, че да накара устата ми да се отвори, тогава той пропълзя вътре и можех да усетя мускулите на устата му, челюстта му и вратът му да работят докато ме държеше той ме проучваше . Трябваше да съм ядосана, но не бях. Ако той не ме държеше неподвижна, щях да се обърна в ръцете му и да притисна тялото си срещу неговото. Но всичко което можех да направя е да усещам устните му, опитвайки се да го изпия през гърлото.