-Мразя да изгубя една от малкото жени, който имаме тук. Нарцис може да върви и по двата начина, но той държи жените вън от парда си. Истинските натурални хиени са матриархални. Той се бой, че ако въведе жени инстинктът ще надделее и той ще изгуби парда, защото той не е достатъчно жена да го задържи.
-Винаги ми е приятно да научавам нови животински факти - казах, - но освободи Чери и я отведи от тук.
-Но какво ще стане с любовника ти? Ами Мика?
Срещнах тези различни животински очи и се преборих да задържа страха далеч от лицето си.
-Реших, че го пазиш за най-накрая, един вид финал.
Гласът ми бе преминал от спокоен на дрезгав. От тона, би си помислих, че ми е все едно по един или друг начин, но не можех да спря пулса си да подскочи по врата ми. Усмивката му се задълбочи и наблюдавах човешко изражение да изпълва тези животински очи. Очакване, очакване за моята болка, мисля.
Той бавно отвори завесата, разкривайки Мика окован за китките и глезените си за стената, точно като Чери. Но за разлика от нея, раните му не бяха зараснали. Дясната страна на лицето му бе зле. Очите му бе така подути, че бе напълно затворено, покрито със засъхнала кръв. Онзи деликатен ъгъл на брадичката му бе подут до неузнаваемост. Подуването бе изкривило устните му на една страна. Бе така подуто, че можех да видя розовото вътре в устата му и зъбите, където устата му не можеше да се затвори напълно.
Чух слаб звук и бе от мен. Бях близо да се разплача и не можех да си го позволя. Ако Химера знаеше колко ме наранява това, той бе наранил Мика още повече. Не можех да се спра да не го докосна. Трябваше да го докосва, защото само тогава би било истинско за мен. Само гледайки никога не бих повярвала.
Докоснах с пръсти цялата страна на лицето му. Здравото му око леко се отвори. Имаше миг на облекчение, после мисля, той видя Химера и очите му се разшириха. Опита се да говори, но не можеше да отвори устата си. Издаде слаб болезнен звук.
Химера докосна нараняването му, леко, но Мика изквича. Сграбчих китката му, както направих и при Чери и придвижих тялото си между двамата мъже.
-Освободи го.
-Лично счупих челюстта му, защото ме излъга.
-Той не те излъга. - казах.
-Той ми каза, че ще бъдеш панллер като мен, но не си - наведе се към мен, душейки. -Щях да го подуша ако бе. Ти си нещо и това не е човек. Подушвам леопард и вълк - той си пое дълбоко дъх, точно над кожата на лицето му. - Но също така миришеш на вампир. Ти не си като мен, Анита - той погледна към Мика. - Той само се опита да ме задържи да не нараня него или котките му след като те спаси от хората ми, когато дойдоха в къщата ти.
-Така, не съм панллер. Значи ли това, че няма да ти бъда партньорка?
Тогава той се засмя.
-Ох, не знам, харесвам изнасилванията, придават привкус.
Мисля, че го каза само, за да ме шокира, но не бях сигурна. Дали бе насилил Чери?
Дали я бе докосвал? Опитах се да задържа мислите си далеч от лицето си, защото с мислите дойде и бяла, гореща вълна от гняв.
-Ох, не ти харесва мисълта, нали така?
Той се опита да докосне косата ми и аз отстъпих далеч от него, вън от нишата, така че да имам пространство да маневрирам. Помощта идваше, но бърз поглед към часовника ми подсказване, че остават още двадесет минути до определения час. Може би частите ще дойдат по-рано, може би не. Не можех да си позволя да разчитам на това.
Той не се опита и ме последва, само на инч от себе си.
-Мога да те изнасиля пред Мика. Не мисля, че никой от вас би го харесал. Макар честно мисля, че предпочитам обратното. Орландо е хомофоб. Чудя се защо ли е така? Заговорих, докато държах завесата, държейки го далеч от Чери и Мика.
-Мразим най-много това в другите, което мразим най-много в себе си. - казах.
-Браво - каза Химера. - Да, пазя доста от Орландо скрито от Орландо.
-Сигурно е трудно. - казах.
-Какво? - попита ме той.
-Да пазиш тайни, когато споделяте едно тяло.
Той ме проследи бавно покрай края на стената.
-Първоначално не искаше да знае какво сме направили, но после той стана... негодуващ към нас. Мисля, че би се наранил, ако не го бях спрял.
Химера се придвижи между увисналите мъже.
-Той се събуди в мрака между тях. Крещи като момиче - Химера докосна с пръсти устните си и каза. - Опа, извинявай, той въобще не крещя. Крещя като бебе докато не дойдох и не го спасих, но той не изглеждаше въобще благодарен. Все едно ме обвиняваше.
Химера изглеждаше озадачен и отново имах това усещане, че слуша неща, който не чувам.
Той се вгледа в мен.
-Чу ли това?
С разширени очи го погледнах и свих рамене.
-Какво?
Той погледна отвъд увисналите мъже и аз се огледах за оръжие. Всичката тази вреда и рязане на хора, трябваше да има острие някъде тук. Но стаята бе бяла и празна, освен окованите мъже. Не трябваше ли да има сума ти, маса проклети оръжия? Каква тъмница бе това, жертви без инструменти за мъчения?