Тогава чух звука на нокти или остриета, в плът; тих, раздиращ звук на нещо остро минаващо през плът. Ако чуваш достатъчно често звука, знаеш какво е.
Можех да видя висящите мъже от тук и те бяха недокоснати. Стомахът ми се стегна и стана студен, защото знаех къде е Химера. Само не исках да знам кой от тях режеше. Издърпах завесата далеч от мен, започвайки да се изправят и Абута бе пред мен. С една ръка държах на кълбо завесата и я захвърлих по него. Направи каквото всеки би. Той подскочи и аз прекарах сребърното острие през средата на тялото му, закачайки, търсейки сърцето.
Абута изкрещя, ръката му се протегна към където Химера режеше хората ми. Той каза нещо на език, който не разбирах. И докато тялото му падаше, продължи да въртя острието търсейки проклетото му сърце, но сърцето бе твърде заклещено между ребрата му и по-широко от обикновените ми ножове. Не тръгваше натам, накъдето исках. Съзрях проблясък на златист цвят миго преди Химера да протегне ръка към мен и да ме изпрати летейки към висящите мъже. Ударих нещо солидно и те изплакаха, после бях на земята опитвайки се да си поема дъх. Ръката му ме бе ударила през едното рамо и сега то бе изтръпнало от удара.
Химера клекна над змията, прегръщайки го в ръцете си. Извърнах поглед към където бяха Мика и Чери. Предната част на тялото на Чери бе кървава панделка, все едно бе прекарал нокти през всяка част от нея, колкото може по-дълбоко, колкото може повече вреда да причини за възможно най-малко време. Разкъсаните й гърди се повдигнаха и се почувствах като обезумяла; тя бе жива.
Тялото на Мика бе отворено все едно нещо бе излязло през него от стената отзад. Вътрешностите му се мърдаха като нещо отделно и живо. Можех да видя неща в тялото му, който не трябва никога да виждат дневна светлина. Той изтръпна, тресейки се срещу оковите.
Изкрещях и нещо в паниката му ме отвори обратно за Ричард. Той лежеше на пода долу и умираше, и повече от това почувствах, че в това, че се е предал бе наранило вълците. Той бе техния Улфрик, тяхното сърце и глава и волята му бе слаба, и това ги бе направило слаби. Хиените и получовека, който мислеха за Химера, се биеха за това, в което вярват, или бият за тези, който обичат. Вълците нямаха нищо освен волята на Ричард да умре.
И знаех в този миг, че ако той умре така няма да сме само Жан-Клод и аз, които щяхме да го последваме, щяха да са всички вълци. Нещо бе тръгнало ужасно погрешно с плана на Бахтус и Зак. Хиените и полухората побеждаваха нашата група. Всички те, всички те щяха да умрат.
Изкрещях отново и Химера бе пред мен, с една ръка сграбчил ризата ми, ноктите му разкъсваха плитки рани по горната част на гърдите ми. Той дръпна другата си ръка назад и времето се забави. Имах цялото време на света да реша какво да правя, и все пак, нямах никакво време. Почувствах дишането на Ричард в гърдите му, почувствах го да започне да умира. Тялото на Мика трепна още веднъж, после стана много спокоен. Изкрещях, без думи, протягайки се за нещо, нещо да ги спаси. Силите ми дойдоха, моята сила и едното нещо, което можех да направя да ги спася всички. Бе едно от най-лошите неща, който някога съм виждала да правят, но не се поколебах.
Не извиках силата си - нямаше време. Аз станах силата си. Тя преливаше, през мен, инстинктивно, изливайки се от ръцете ми. Докоснах с една ръка косматата ръка, която ме държеше, после блокирах другата му ръка, докато се приближаваше към мен със стремглаво движение. Блокирах удара и прекарах свободната си ръка над ръката на Химера, така че и двете ми да докосват неговите ръце. Момент достатъчен за мен, достатъчно докосване за него, повиках силата, която научих в Ню Мексико. Когато вдигах зомби вливах енергия в трупа, помагайки на това, което е в гроба да бъде солидно и истинско. Това бе обратно. Взимах енергията, изсмуквайки я, карайки лъва да бъде по-малко истински, по-малко жив.
Козината изтръпна под ръцете ми, докато не докоснах човешка кожа. Бе тялото на Орландо Кинг, което падна на колене пред мен. Очите на Орландо в сиво се издигнаха ужасени търсейки лицето ми, умолявайки ме, може би. Но никога не ме помоли да спра и в действителност, не бяха сигурна, че знаех как да спра.