Ричард каза:
-Какво ...
Жан Клод го прекъсна.
-Нека да установим границите. - Почувствах страха зад тези спокойни думи, както и Ричард. Но питаш сексуален садист какво иска. Предлагаш му това което си склонен да му дадеш.
Нарцис погледна към Ричард.
- Сега вълците на Жан Клод ли са, Ричард? Споделяш царуването си ли?
-Аз съм Улфик и аз определям границите, никой друг. - но гласът му беше предпазлив, показваше се темперамента му. Никога не съм виждала Ричард такъв и не бях сигурна че промяната ми харесва. Реагираше повече като мен. Мислейки за това, се чудя ... аз имам в себе си част от звяра му, част от глада на Жан Клод, какво те бяха спечелили от мен?
-Знаеш какво искам - каза Нарцис.
-Ти си разумен и няма да поискаш това. - отвърна Жан Клод
- Ако не мога да имам теб Жан Клод, тогава може ни да гледам трима ви как правите любов в леглото ми би било достатъчно за да заличи обидата между нас.
Аз и Ричард казахме заедно:
-Не
-Погледна ни и имаше нещо неприятно в очите му.
-Тогава ми дай Натаниел.
-Не - казах.
-За една вечер.
-Не.
-За един час.
Поклатих глава.
-Някой от другите ти леопарди?
-Няма да ти дам никой от хората си.
Погледна към Ричард.
-А ти Улфик, ще ми дадеш ли един от вълците си?
-Знаеш отговора Нарцис.
-Тогава какво ще ми предложиш, Улфик?
-Посочи нещо което съм склонен да сам.
Нарцис се усмихна и усетих как Аякс и Ашър да се обикалят един друг, сякаш са усетили напрежението да нараства.
-Искам да бъда включен към събранията които управляват превръщаческата общност в този град.
Ричард кимна.
-Добре. С Рафаел смятахме че не си заинтересуван от политика, иначе вече щяхме да сме те поканили.
- Краля на плъховете не познава сърцето ми, както и върколаците.
Ричард се изправи.
-Анита се нуждае да отиде при хората си.
Нарцис се усмихна и поклати глава.
-О не , Улфик, не е толкова лесно.
Ричард се намръщи.
-Ще бъдеш включен във взимането на решения. Това е което желаеш.
-Но аз все още искам подаръци.
-Не се предават подаръци между вълците и плъховете. Ние сме съюзници. Ако желаеш да си ни съюзник, няма да има подаръци, освен това че ще дойдем когато се нуждаеш от нас.
Нарцис отново поклати глава.
-Аз не желая да бъдем съюзници, да бъда въвлечен във всяка разправа между животни, които не се отнасят за мен. Не Улфик, не ме разбра. Искам да бъда включен в политическите събрания. Но не искам да се свързвам с никого и да бъда въвлечен във война, която не съм започнал сам.
-Тогава какво искаш? -попита Ричард.
-Подаръци.
-Рушвети имаш предвид - каза Ричард .
Нарцис сви рамене.
-Наричай ги,както искаш.
-Не - каза Ричард.
Усетих Жан Клод да се стяга момент преди да каже на Ричард:
-Моп атт..
-Не - каза Ричард и се обърна към Жан Клод. - Дори и да може да ни убие всичките, в което се съмнявам, моите вълци, твоите вампири, ще нахлуят в този клуб и ще го сринат тухла по тухла.. Той няма да рискува това. Нарцис е предпазлив водач. Научих го докато го гледах как се разправя с Маркус. Той слага свята безопасност и комфорт над всичко друго.
-Безопасността и комфорта на хората ми над всичко друго - каза Нарцис и погледна към мен. - Ами ти Нимир Ра, колко сигурна се чувстваш? Мислиш ли че ако хората ми убият котенцата ти вампирите и върколаците ще вдигнат и пръст за да отмъстят за тях?
-Забравяш, Нарцис, че тя е също така и моя лупа, моята женска. Вълците щя защитят, това което тя им каже да защитават.
-А да, човешката лупа, човешката леопардска кралица. Но не е наистина човек, нали? Срещнах погледа му и казах.
-Трябва да прибера леопардите си. Благодаря за гостоприемството. - Изправих се и застанах до Ричард.
Нарцис погледна към Жан Клод, който все още седеше на леглото.
- Наистина ли са такива деца? - го попита.
Жан Клод сви рамене грациозно.
-Те не са като нас Нарцис. Те все още вярват в правилно и грешно, в правилата.
-Тогава нека ги науча на ново правило. - Погледна към нас, все още коленичил в леглото, все още носеше черната рокля, но внезапно силата му се изля от него в линии от топлина. Разбиха се в тялото ми като огромна ръка, почти ме накара да се залитна. Ричард се протегна към мен за да ме стабилизира и в момента в който се докоснахме, звярът му прескочи между нас, със втурване на топлина която се препускаше през тялото ми и ме караше да тръпна. Тялото на Ричард потръпна и усетих дъхът му, нашият дъх, да спира за момент. Тази духовна енергия се извиваше около нас и за пръв път разбрах че силата идваше и от двама ни. Мислех че това което е в мен е ехо на звяра на Ричард, но бе повече от това. Може би щеше да е различно, ако не се бях отделила от него за толкова дълго. Но сега, силата която някога е била негова бе моя. Топлината се разля между нас като два потока събираща се в река, два горещи потока, сливащи се в една река която вреше над кожата ми. Беше толкова горещо, че почти очаквах да изгори кожата ми и да разкрие звяра под нея.