Выбрать главу

-Ако тя се превърне, тогава хората ми са свободни да се намесят в битката - Гласа на Нарцис беше шокиран. Мисля че забравих че той е там, забравих за всичко освен горещата сила преминаваща между мен и Ричард. Лицето на Нарцис започна да се издължава. Беше като да гледаш някой да издължава глина.

Ричард прокара дланта си точно пред тялото ми, галеше силата която се изливаше от кожата ми. Изражението на лицето му беше на леко учудване.

-Тя няма да се превърна. Имаш думата ми. - каза Ричард

-Достатъчно добро. Ти винаги спазваш думата си. Аз може да съм садист и мазохист, но все още съм Оба на този клан - Гласът му бе придобил странна нотка на високо ръмжене.

- Обидихте мен и чрез мен, всички мой. - Ноктите на малките му пръсти се издължиха докато не вдигна свита лапа вместо ръка.

Жан Клод дойде да застане до нас.

-Ела, ma petite, Да им оставим място за маневриране. - Той докосна ръката ми и тази гореща сила прескочи от моята кожа към неговата. Срина се на колене, ръката все още притисната към кожата ми, сякаш топлината го е заварила на място.

Коленичих до него, а той вдигна погледа си, удавящо син, зениците му бяха изчезнали в прилива на сила, но не неговата. Отвори устата и да проговори, но не излезе и звук. Гледаше ме и съдейки по изражението на лицето му се чувстваше изгубен.

-Какво не е наред? - попита Ашър все още изправен пред Аякс.

-Не съм сигурна - отговорих.

-Изглежда сякаш го боли - каза Нарцис. Това ме накара да го погледна. Освен лицето и ръцете му, все още бе в човешка форма. Наистина могъщите ликантропи можеха да правят това, да се превръщат частично

-Силата се разля над него - каза Ричард, гласът му съдържаше в края си ръмжене. Гърлото му бе скрито зад кожена каишка, но знаех че ако мога да я видя, кожата би била гладка и перфектна. Гласът му може да вие през устата му като куче без да променя външният си облик.

-Но той е вампир - каза Нарцис. - Силата на вълците трябва да е затворена за него. -Вълкът е неговото животно за повик

Погледнах лицето ма Жан Клод от инчове разстояние, гледах го как се бори с горещата сила и знаех защо не се справя добре с нея. Това бе първична енергия, живота и пулса на земята под краката ни, втурването на вятъра през дърветата, неща от живота. А Жан Клод въпреки това че ходи, говори и флиртува не беше жив.

Ричард коленичи до нас и Жан Клод изпусна нисък стон, наполовина свивайки се срещу мен.

-Жан Клод!

Ричард го извъртя в ръцете си и гръбнака на Жан Клод се изви, дъхът му излизаше на разкъсани вдишвания.

Нарцис беше над нас на леглото.

-Какво не е наред с него?

-Не знам - каза Ричард

Сложих ръка на гърлото на Жан Клод. Пулсът му не просто препускаше, биеше като нещо в клетка. Опитах се да използвам способността си да усещам вампирите, но всичко което можех да почувствам беше топлината на звяра. Нямаше нищо студено или мъртво в кръга от/на ръцете ни.

-Положи го да легне на пода Ричард.

Той ме погледна.

-Направи го.

Той положи Жан Клод нежно на пода, дланта му все още докосваше рамото.

-Отдалечи се от него. - Направих това което поисках от Ричард, изправих се и се преместих около леглото, избутвайки Ричард с тялото си докато Жан Клод остана сам до леглото.

Тялото на Нарцис се реформира, докато не бе отново грациозният мъж който срещнах на входа. Премести се от леглото без да му бъде казвано, но се премести заобикаляйки, така че все пак да може да гледа.

Жан Клод бавно се извъртя на една страна и премести главата си за да ни погледне. Облиза устни те си и се опита два пъти преди да успее да проговори.

-Какво направихте с мен?

Аз и Ричард все още стояхме сред пулсиращата топлина. Ръцете му погалиха моите и аз потръпнах срещу него. Прегърна с ръка кръстът ми и сякаш колкото повече се допираха телата ни, толкова повече топлина се вдигаше около нас, докато си помислих че въздуха трябва да затрепери както прави въздухът през летен ден на пътят. -Споделих силата на Ричард с теб - казах.

-Не - каза Жан Клод и се изправи бавно до полу-седнало положение, държеше тежестта си на ръцете си - Не просто Ричард, ma petite. С Ричард сме споделяли силите си много пъти, но никога така. Ти си моста между двата свята.